Въпреки, че е имало много пробиви при изследванията за терапиите със стволови клетки, също така има и много разочарования. Едно от тези разочарования за неосъществена цел е осигуряването на голямо количество ембрионални стволови клетки от хибриди. За да се използват успешно хибридни стволови клетки има гени, които са важни за развитието на стволовите клетки. Тези гени трябва да се активират, но до момента учените все още не са успели в тази задача. В момента ембрионалните стволови клетки се извличат само от изхвърлени ембриони останали от ин витро процедури. Друг начин за извличане на ембрионални стволови клетки е от кръв от пъпна връв при раждане. Но тогава стволови клетки се извличат от частни лица, които искат да съхранят своя стволова банка. Извлечените по този начин клетки, обаче не могат да бъдат използвани от ичените за изследователска цел, освен ако не се дарят доброволно от донорите. А учените имат нужда от алтернативен начин за добиване на ембрионални стволови клетки за своята развойна дейност, тъй като използването на такива от ембриони, макар и такива, които са неуспешни, създава голяма опозиция у някои организации. За тази цел някои учени рабтят върху превръщането на зрели стволоивклетки в подобни на ембрионалните, но все още без окончателен успех. Ембрионалните стволови клетки са тези, които имат способността да се превръщат във всяка една друга клетка в тялото, докато другите видове стволови клетки, въпреки, че и те са ценен източник, нямат толкова голям потенциал.
Една от надеждите за сполучлив начин за изграждане на стволови клетки е чрез вземане на ядрото от животинска яйцеклетка заедно с помощта на яйцеклетка от зрял човек може да се получи неограничено количество стволови клетки. Надеждата беше в това, че ДНК-то на яйцеклетката би накарало ядрото да се върне в своя ембрионален етап на развитие и по този начин ще позволи извличането на стволови клетки, които ще съдържат ДНК на възрастния индивид дарил първоначалната клетка. Това е също така начин за избягване на имунно отхвърляне и още едно голямо предимство при терапии с трансплантации. Това би помогнало на много хора от по-старите поколения, които не са имали възможност да съхранят стволови клетки при раждането. В експеримнта, за съжаление е доказано, че не се държат така както би трябвало в хибридно състояние. Тяхното поведение не е същото като на тези, взети от истински човешки ембрион. Допълнителен проблем е, че тези хибриди не се развиват до важния етап наречен бластоциста. Това представлява група около стотина клетки, от които може да се извлече известно количество стволови клетки. Но  хибридното развитие стига до 8-16 клетки. Промените, които са необходими за задействане на продължително развитие на клетките не се осъществяват и ядрото не е напълно програмирано, както би трябвало да бъде.
Други учени, обаче все още се надяват, че някои от тези жизненоважни гени в крайна сметка ще може да се задействат. Учените в Азия изглежда са били в състояние да създадат хибриди от човешки кожни клетки и те съобщават, че стадия на бластоциста на практика е постигнат като критичните гени също са включени. Недостатъкът на това постижение е, че броят на хибридите стигнали до необходимия етап на развитие е оскъден на брой. Въпреки разочарованията на изследователите на стволови клетки, бъдещето изглежда много вълнуващо в търсене на различни лечения със стволови клетки, които могат не само да подобрят, но и да спасят човешки животи.  За това съхранението на клетки в частни банки няма да отмине като поредна мода, а ще се развие до момент, в който това ще е задължителна процедура за всяко новородено. До момента повечето от изследванията в тази сфера са многообещаващи и имат значителен напредък. Неуспехите означават само едн – че трябва да се продължи търсенето на етични начини за добиване на стволови клетки, които да са безопастни, но постигащи висок процент на успех при лечение нан различни болести.