Стволовите клетки повлияват на заекването

Модерната медицина непрекъснато открива нови възможности за справяне с досегашни здравословни отклонения на работата на мозъка. Такова например е заекването. Най-смелата хипотеза в момента е, че би могло стволовите клетки да спомогнат за възстановяване на астроцитите. Междувременно наскоро екип от учени се опитаха да докажат, че този вид клетки в мозъка, а именно астроцитите са свързани с появата на заекване при хората.

Хипотеза

Според една от последните хипотези в науката заекването в някои от случаите би могло да произтича от загуба на астроцити в мозъка. Ако тази хипотеза се докаже, то въпросното откритие ще отвори вратата към нови терапевтични стратегии за лечение на постоянното заекване. Лечението би могло да се случи чрез насочване към свързани молекулярни пътища и клетки и чрез превръщане на стволови клетки в по-голям брой астроцитни.

Значението

Астроцитните клетки са звездовидни клетки, които са най-разпространеният вид глиални клетки в мозъка. Те спомагат за свързването и задържането на невроните. Тяхната роля е обвързана с поддържане на химичния състав на извънклетъчното пространство. Загубата на астроцити е най-забележима в corpus callosum, част от мозъка, която свързва двете полукълба. Предишни образни изследвания са установили разлики в мозъците на хората, които заекват, в сравнение с тези, които не го правят. Освен това, някои от тези проучвания при хора разкриха структурни и функционални проблеми в същата тази част на мозъка.

Тест

Изследователи от Медицинския факултет на Вашингстонския университет в Сейнт Луис провеждат тестове както с хора, така и с мишки. Партнират си при проучванията с Националния институт по биомедицински изображения и биоинженерство на Националния институт за психично здраве в САЩ. Според изследванията излиза, че постоянното заекване е вид мозъчно разстройство.

Отклонение

Заекването се характеризира с паузи и повтарящи се или продължителни звуци, срички или думи, които нарушават нормалния поток на речта. Хората, които заекват, знаят какво искат да кажат, но им е трудно да го кажат. Състоянието най-често се наблюдава при малки деца, които обикновено надрастват проблема.

Анализ

Статистиката посочва, че при 1 от 4 деца, които изпитват ранно заекване, състоянието продължава като проблем с комуникацията през целия живот. Изчислено е, че около 1% от възрастните в Съединените щати са засегнати от заекване. Подобни са и данните за Европа.

Задълбочено

Изследванията във Вашингтон идентифицирали няколко гена, свързани със заекването. При един от въпросните гени се е наблюдавала мутация. Учените са проектирали тази човешка мутация на заекването в мишките, за да създадат модел на мишка.

Модел

Мишките с въпросната мутация са имали дълги паузи в потока си от гласове, подобни на тези, открити при хора със същата мутация. Подобно на хората, които заекват, мишките са били нормални по всички други начини, затвърждавайки по-ранни изследвания. От тези данни учените предполагат, че мишките могат да служат като валиден животински модел за важни характеристики на това разстройство.

Откритието

След това изследователите изследвали мозъчната тъкан от мишките и открили намаляване на астроцитите, но не и на други видове клетки, при животните с генетична мутация в сравнение с мишките без мутация. Така изследователите стигнали до извода, че астроцитите играят важна роля в поддържането на нервните клетки. Те изпълняват широк спектър от функции, като например снабдяване на нервните клетки с кислород и хранителни вещества. Също така допринасят за осигуряване на структурна подкрепа.

Извод

Наблюдавала се загуба на астроцити, която била по-изразена в corpus callosum на мутантните мишки. Съдържащ до 200 милиона нервни влакна, corpus callosum, позволява да се случва връзката между лявото и дясното полукълбо на мозъка. Той помага за интегрирането на сигнали за процеси, които включват и двете полукълба, като физическа координация и използване на езика.

Изменение

Дефектите в клетъчния трафик, които били констатирани от тестовете показват още, че същите са свързани с други неврологични разстройства. Някои от тях са амиотрофична латерална склероза, болестта на Паркинсон и болестта на Алцхаймер. Навлизайки още повече в темата с астроцитите откриваме, че всъщност липсата им би могла да се компенсира с терапия със стволови клетки. В някои от разстройствата въпросните астроцити са на лице, но са увредени. По време на невродегенеративни заболявания като амиотрофична латерална склероза и увреждане на гръбначния мозък астроцитите в близост до дегенериращи области претърпяват както морфологични, така и функционални промени. От своя страна тези промени могат да компрометират техните присъщи свойства.

Данните

Доказателствата от проучвания при хора и животни показват, че недостатъчните функции на астроцитите или загубата на астроцити до голяма степен допринасят за повишена чувствителност към клетъчна смърт за неврони, олигодендроцити и аксони по време на прогресията на много заболявания. В повечето от настоящите подходи, които са преведени в клинични изпитвания, се фокусират върху заместването или поддържането на гръбначни неврони чрез трансплантация на стволови клетки, докато никой не се фокусира върху специфичното заместване на астроглиални популации, разясняват медицинските експерти. По думите им, познавайки важните функции, извършвани от астроцитите в ЦНС (Централната нервна система), терапиите, базирани на заместване на астроцити, могат да бъдат обещаващ подход за облекчаване на цялостната дисфункция на астроцитите. Така би се случила невротрофична подкрепа на дегенерираща гръбначна тъкан и стимулиране на ендогенните способности за възстановяване на ЦНС.

Трансформацията

Трансформацията на стволовите клетки в други видове мозъчни клетки би спомогнала за справяне с редица постоянни заболявания при хората. Интересно е да отбележим, че астроцитите, получени от стволови клетки, насърчават растежа на аксони, поддържат механизми и клетки, участващи в миелинизацията и други. Учените поясняват, че ембрионалните или възрастни стволови клетки могат да бъдат генетично модифицирани. Така биха се доставили липсващи генни продукти и следователно да се увеличи максимално шанса за невропротекция и функционално възстановяване. По този начин медицината ще се справи както със заекването, така и със заболявания като болестта на Алцхаймер.