Наличието на стволови клетки в човешките амниотични течности е откритие, което датира от преди повече от десетилетие. В следствие на него познанието на учените относно стволовите клетки драстично нараства. Днес амниотичните стволови клетки са възприемани като мощен инструмент за фундаментални проучвания за установяването и утвърждаването на нови стволови терапии. Възможно е създаването на моноклонални генетично стабилни амниотични стволови клетки, които предоставят голям регенеративен потенциал, без да повдигат етически въпроси.
Различни групи учени демонстрираха, че амниотичните стволови клетки могат да бъдат диференцирани в три различни зародишни родословия, което е важно както за научния, така и за терапевтичния им потенциал. Относно терапевтичните им способности, това, което е изключително важно за амнтиотичните стволови клетки е това, че те са по-малко туморогенни от плурипотентните стволови клетки. В този текст се опитваме накратко да ви запознаем с познанието, което учените са натрупали, в тази относително нова сфера на регенеративната медицина. Предстои да видите изложени някои от перспективите пред стволовите клетки, както и основните въпроси, на които науката все още не може да отговори.
Въведение
Макар че човешките амниотични течни стволови клетки са широко разпространени и използвани в рутинната пренатална диагностика, познанието относно регенеративния им потенциал остава ограничено и до днес. Въпреки това, тъй като аспектът на специализирани и неспециализирани клетки остава, са налични няколко големи научни доклада по въпроса, от които идва и повечето от познанието ни по въпроса. Факт е, че клетки от околоплодната епител, феталната кожа, урогениталната, дихателната и стомашно-чревната система са били открити в амниотичната течност. В напредналите стадии на бременността в амниотичната течност могат да бъдат открити уринни и чревни секрети. В допълнение, известно е също, че съставът, морфологията и свойства на растеж на клетъчни проби в околоплодна течност са засегнати от някои фетални патологии, като например, дефекти на невралната тръба или гастросхиза.
Интересът към стволовите клетки, добити от амниотична течност, беше засилен от две неочаквани открития. През 2001 г. се появи твърдението, че клетките от амниотичната течност могат да бъдат използвани в тъканното инженерство при хирургична намеса, свързана с вродени аномалии в перинаталния период. Авторът механично изолирал субпопулация от клетки от амниотичната течност на бременни овце с различна морфология. Имуноцитохимичният профил на тези клетки е сравним с този на клетки от мезенхимен, фибробласт / миофибробластен произход. Те демонстрират значително по-бързо размножаване в сравнение с феталните и възрастните стволови клетки. Клетките от амниотичната течност могат да бъдат култивирани от полигликолова полимерна киселина, която обособява скелета на сливащи се клетки. Първоначалното мнение е, че подобен инжинерен конструкт би могъл да бъде използван като основа за импланти в неонатален период или дори преди раждане. Това може да се окаже особено важно за деца, родени с дефекти по тялото, които са твърде малки, за да бъде добита тъкан, откъдето и да било по тях за целите на реконструктивната хирургия. Резултатите, постигнати при животински модели, са окуражаващи. Въпреки това за момента няма аналогични проучвания, проведени върху човешки индивиди.
Другото съществено откритие, свързано с клетките от амниотичната течност, задейства мощно ядро от специалисти, които активно работят в тази сфера и до днес. Преди десет години беше публикувана теория, която предлага човешката амниотична течност като нов предполагаем източник на стволови клетки. Първото доказателство за съществуването на амниотични стволови клетки демонстрира високата им способност за регенериране и специализация, подобна на тази на плурипотентните стволови клетки. Те доказано изразяват клетъчния протеинен цикъл. След тази първоначална теория редица групи изследователи потвърдиха наличието на подобни протеини в амиотичните клетки и доказват способността им да се специализират в хемопоетични, неврогенни, остеогенни, хондрогенни, адипогенни, бъбречни, чернодробни тъкани, както и други родове. Въпреки, че по отношение на техните биологични свойства и маркери, амниотичните клетки са подобни на ембрионалните стволови клетки, трофобластната клетка например, точният им произход обаче остава неуловим. Биохимични, имуноцитохимични и биологични изследвания представят амниотичните клетки като нова категория, различна от ембрионалните клетки. Днес е от особено значение да си отговорим на два основни въпроса относно амниотичните клетки. От къде идват те, какъв е произходът им? Имат ли те ин виво биологична функция? Вече се обсъжда, че може би този тип клетки имат потенциал при възстановяването на вътрематочни наранявания. Така или иначе до момента не съществуват практически доказателства за това. За съжаление, условията, които са необходими, за да бъде възможно едно такова изследване върху човешки индивиди, са почти недостижими.
