Продължение
След първоначалното откритие, че амниотичните стволови клетки имат потенциал в тъканното инженерство, науката се заема да докаже дали действително те имат способността да се специализират такава, каквато я имат плурипотентните стволови клетки. Така диференцирането има трябва да бъде наблюдавано, започвайки от една единствена клетка. За съжаление, твърде често учените не смятат за необходимо да известят с какъв вид амниотични клетки работят. Обикновено те използват смес от амниотични клетки, добити чрез специален метод на култивиране. Въпреки това подобна смес от амниотични клетки съдържа много различни диференцирани и недиференцирани видове клетки. Когато едно проучване да докладва висока степен на специализация от изключително значение е да се уточни за какъв тип клетки говорим (биологична или имуноцитохимична характеристика). Освен това, доказателството, че амниотичните клетки наистина таят плурипотентен потенциал за диференциация може да бъде получено само като се започне с една единствена клетка, характеризирана като стволова клетка. При други обстоятелства лесно може да се заключи, че поради смесването на амниотични течни клетки, използвани като първоначален материал, навярно е имало съдържание на клетки, които са имали потенциала да се специализират в определен вид тъкан. Или използват протокол за ин витро диференциация, срещан при някои проучвания, предизвикана селекция (с предимство способността за растеж) за един вече диференциран клетъчен тип, а не на принципа на диференциация от само себе си. За това подходът на единствената клетка е задължителен и най-практичен след минимален брой проведени експерименти.
Първата изледователска група, заела се с това докладва, че намалявайки съдържанието на Oct4 позитивни амнтиотични клетки засилва адипогенна, остеогенна и неврогенна диференциация. Авторът на това изследване е използвал двуфазен протокол за култивиране, последван от подробна имуноцитохимична характеристика на добитите стволови клетки. Три години по-късно друг екип изолира моноклонални амниотични клетки чрез циметрична селекция с минимално разреждане. Което проявило двата маркера на стволовите клетки c-Kit и Oct4. Авторите характеризират първоначалното установяване на моноклонални амниотични течни клетки като явление с огромен регенеративен потенциал. Подобни клетки могат да бъдат култивирани в различни циклични периоди със стабилен хромозомен статус. Използването на подобни амниотични линии и помага да демонстрират, че адипогенното, остеогенно, миогенно, ендотелно, неврогенно и чернодробно клетъчно диференциране може да бъде индуцирано. Това, което е най-важно, е, че лекарите подчертават, че за разлика от ембрионалните клетки, вероятността амниотичните флуидни стволови клетки да предизвикат появата на тумори е много малка.
Ембрионални клетки, култивирани при липсата на диференциращи фактори могат спонтанно да формират триизмерни многоклетъчни агрегати, наречени ембриоидни тела. В миналото ембриоидните тела са се смятали за оптимална отправна точка за диференцирането на стволовите клетки в различни подвидове. Съответно образуването на ембриоидни тела, последвано от методи, индуциращи диференциация се смята за удачен начин, за да се докаже плурипотентния потенциал на стволовите клетки. В следствие на тези твърдения от значение е да се докаже дали тестването на една единствена амниотична течна клетка може да доведе до образуването на ембриоидни тела. Действително моноклоналните човешки амниотични клетки могат да формират ембриоидни тела, когато са култивирани под въздействието на редица антидиференциационни фактори, при условия, при които те не са в състояние да се прикрепят към повърхността на определени органи и нямат контакт с други „захранващи“ клетки на организма. Изследването, което доказа, че амниотичните клетки могат да образуват ембриоидни тела е и решаващото доказателство за това, че те имат свойството плурипотентност. Откритията относно плурипотентността на амниотичните флуидни клетки са направени чрез моноклонални клетки, генерирани чрез магнитно клетъчно сортиране и подходи на минимално разреждане от проби на човешка амниоцентеза. Днес вече съществуват редица моноклонни линии, които могат да се развият в неспецилизирани стволови клетки с висок регенеративен потенциал, без да се нуждаят от захранващи клетки. Взети заедно, знанието, че амниотичните флуидни клетки имат потенциал да се диференцират в клетъчните типове на трите основни клетъчни родове (ектодерма, мезодерма и ендодерма) и могат да образуват ембриоидни органи, известни като основен етап в диференцирането на плурипотентните стволови клетки.
Сравнени с други видове клетки като ембрионалните клетки и индуцираните плурипотентни, амниотичните клетки имат своите предимства. Възрастните стволови клетки често са трудни за извличане и демонстрират значително по-ниска способност за специализация и не се регенерират с толкова висока скорост. Добиването на ембрионални стволови клетки пък от своя страна повдига други чисто етически въпроси. Освен това значително занижената туморогенност на амниотичните флуидни клетки също не бива да бъде подценявана. Съхранението и проучванията на този тип клетки бележат нова ера в сферата на генетичните изследвания със стволови клетки. За амниотичните клетки тепърва ще научаваме все повече през идното десетилетие.
