Биоинженерите от Харвард са разработили гелообразни гъбички, които могат да бъдат моделирани в определена форма, заредени с лекарства или стволови клетки, след което компресирани до минимален размер и инжектирани в тялото. Като веднъж влезнали в тялото, те се връщат към първоначално зададената им форма като постепенно освобождават товара си и безопасно се разграждат в организма.  Това дава възможност да се осъществят терапевтични лечения чрез минимална инвазия в организма, включително и в регенеративната медицина.С две думи Дейвид Муни, ръководител на изследването, заключава, че са създали триизмерна структура, която може да се ползва за повлияване на тъканите около нея и вероятно да предизвика поява на нова тъкан. Най-простото приложение на технологията е въвеждането на някакъв материал в организма, който може да замести загубена или повредена тъкан. А също така може да се използва за трансплантиране на стволови клетки при редица лечения. Трансплантирането на стволови клетки вече се прилага в много видове лечения и за това тази техника би се явила като катализатор за по-бързо и лесно протичане на процеса.
Гъбичния гел се състои главно от алгинат, желеобразно вещество на основата на водорасли както и редица големи пори, които позволяват течности и големи молекули лесно да преминават през него. Муни и неговият изследователски екип показват, че живите клетки от стволови банки могат да бъдат прикрепени към стените на гъбичния гел и доставени непокътнати в тялото чрез инжектиране с игла. Освен това екипът на Муни демонстрира, че по този начин могат да бъдат бъдат имплантирани и доставени на тялото малки протеини и лекарства като алгинат, които постепенно се освобождават в организма след трансплантирането им. Обикновено трансплантирането на такива консистенции до момента се извършваше операционно, но новата технология дава шанс за много по-бърза и леснан трасплантация.  Гелът, освен операционно, вече може да бъде просто инжектиран в тялото попълвайки определена структура или тъкан.
Структурата нан гелът може да бъде проектираната във всякакъв размер и форма и се инжектира напълно безопасно като представя напълно контролирана доставка на лекарства или клетки до определено място.  Учените разработват гела в различни форми като звездички, сърчица, квадрати и други, за да покажат гъвкавостта и устойчивостта на гела. Гъбичния гел се формира чрез процеса на замразяване в чисти ледени кристали, които топейки се оставят след себе си структура от пори. Чрез внимателно оразмеряване на тази смес и процеса на замразяване, учените открили, че по този начин може да се получи гел, който е изключително устойчив и свиваем за разлика от повечето алгинатни гелове, които са крехки. Тези инжекционни криогелове ще бъдат изключителни полезни за редица клинични приложения включително клетъчна терапия, тъканно инженерство, кожен пълнител в козметичните средства и доставяне на лекарства в организма. Лечението чрез трансплантиране на съхранени клетки от кръвта на пъпна връв ще бъде много по-бързо и ефективно, защото клетките ще могат да бъдат доствени на точно определено място в концентриран вариант без част от тях да се разсейва в организма. Следващата стъпка на изследователския екип е да усъвършенства скоростта на разграждане на гела, когато веднъж бъде инжектиран в организма. Харвардския университет вече е подал документи за патент върху тази технология като се стреми за активно лицензиране и комерсиализиране на възможностите, които откритието предоставя.