Вярва се, че зрелите стволови клетки са недиференцирани клетки, които са открити между диференцирани клетки в тъканите или органите на тялото. Те могат да се възстановяват и да се диференцират в някои видове или всичките  основни специализирани видове клетки на тъканите и органите. Основната задача на зрелитестволови клетки в жив организъм е да поддържат тъканите и възстановяват наранявания. Те също са познати под наименованието соматични стволови клеткии се различават от ембрионалните стволови клетки, които са дефинирани от техния ембрионален произход, а произхода на зрелите стволови клетки в някои от тъкани все още не установен.
Както вече споменахме, учените вярват, че зрелите стволови клетки се намират в много от  тъканите в тялото и обикновено следват обичаен процес на диференциация, за да формират специализираните видове клетки на тъканите, в които се намират. Но какъв е обичайния процес на диференциация на зрелите стволови клетки? В жив организъм зрелите стволови клетки се делят и размножават, когато е необходимо и могат да се трансформират в зрели видове клетки, които да имат характерна форма и специализирана структура и функции на определена тъкан. Целта на учените е да могат да извличат стволови клетки, да ги рамножават и диференцират в определен вид, за това съхранение на стволови клетки на цени достъпни и за обикновения потребител е най-добре. Когато нуждаещия се организъм се лекува със свои замразени стволови клетки, които са манипулирани да се диференцират в определен вид, тогава резултатите са с най-висока ефективност. Различните видове стволови клетки биват:
Хематопоетични стволови клетки, които генерират всякакви видове кръвни клетки: червени кръвни клетки, В лимфоцити, Т лимфоцити, естествени клетки убийци, неутрофили, базофили, еозинофили, моноцити и макрофаги.
Мезенхимни стволови клетки – те се намират в много от тъканите. Тези от костен мозък (стромални костно мозъчни клетки, скелетни стволови клетки) генерират следните видове клетки: костни клетки (остеобласти и остеоцити), хрущялни клетки (хондроцити), мастни клетки (адипоцити) и стромални клетки, които подпомагат образуването на кръвта. Въпреки това, все още не е ясно как подобни или различни мезенхимни клетки, получени от други източници извън костния мозък са като стромалните мозъчно костни стволови клетки.
Невронни стволовиклеткив мозъка дават начало на своите три основни вида клетки: нервни клетки (неврони) и две категории не невронални клетки – астроцити и олигодендроцити.
Епителни стволови клетки, намиращи се в лигавицата на стомашно чревния тракт в дълбочинаводят до няколко клетъчни вида: абсорбиращи клетки, чашковидни клетки, клетки на Панет и ентероендокринни клетки.
Кожни стволовиклетки, които се срещат в базалния слой на епидермиса и в основата на космените фоликули.  Епидермалните стволови клетки пораждат кератиноцити, които мигрират към повърхността на кожата и образуват защитен слой. Фоликулните стволови клетки могат да помогнат и на двете: космения фоликул и епидермиса.
Трансдиференциране. Много експерименти сочат, че определени видове зрели стволовиклетки могат да се диференцират във видове клетки видяни в органи и тъкани различни от прогнозираната колония на клетките (т.е., мозъчни стволови клетки, които диференцират в кръвни клетки или в кръво формиращо клетки, които диференцират в сърдечен мускул и т.н.). Това явление се нарича трансдиференциация.
Въпреки, че изолирани случаи на трансдиференциация са били наблюдавани при някои гръбначни, дали това явление трябва да се прилага и на хора е е все още тема на обсъждане от страна на научната общност. Вместо трансдиференциация, наблюдаваните случаи могат да включват синтез на донорска клетка с клетка реципиент. Друга възможност е трансплантираните стволови клетки да са секретиращи катализатори, които стимулират собствените стволови клетки на реципиента да започнат процес на възстановяване. Дори, когато е налична трансдиференциация само малък процент от клетките се подлагат на въздействоето на процеса.
В едни от последните екпериментиучените показали, че някои видове зрели клетки могат да бъдат препрограмирани в други видове клетки in vivo, с помощта на добре контролирания процес на генетична модификация. Тази стратегия може да предложи начин да се препрограмира налична клетка в друг вид клетка, която е била изгубена или повредена поради заболяване. Има различни видове екстракция и съхранение на стволови клетки на изгодни цени, от които се възползват повечето хора, които са наясно и следят откритията на медицината, защото това се смята, че е бъдещето. Например, един скорошен експеримент показва как панкреатични бета клетки произвеждащи инсулин, но загубени или повредени при диабет могат да създадат други панкреатични клетки чрез препрограмиране на други клетки. Чрез повторно стартиране на експресия на три основни гена в бета клетките на панкреаса в диференцирани зрели екзокринни клетки, учените са в състояние да създадат подобни бета клетки, които да секретират инсулин. Препрограмираните клетки са подобни на бета клетките по вид, размер и форма, изразените генни характеристики и са в състояние да възстановят частично регулацията на кръвна захар при опити с мишки, чиито собствени бета клетки са унищожени.
В допълнение към препрограмирането на клетките, сега е възможно да се препрограмира зряла соматична клетка, която да стане като ембрионална стволова клетка (така наречените индуцирани плурипотентни стволови клетки – iPSCs) чрез въвеждане на ембрионални гени. По този начин може да се генерира източник на клетки, които да са специфична за донора като по този начин се увеличава възможността за съвместимост при използване н атакива клетки за регенериране на тъкани. Въпреки това, също както при ембрионалните стволови клетки, определянето на методите, чрез които iPSCs могат да бъдат напълно и репродуктивно ангажирани с подходящи клетъчни колонии все още е обект нан експерименти и тестове.
Въпреки напредъка на медицината в тази област все още въпроси,  на които не е отговорено:
Колко видове зрели стволови клетки съществуват и в коя тъкан се намират?
Как се променят възрастните стволови клетки по време на развитието си и ка се превръщат в зрели клетки? Дали произлизат от ембрионалните стволови клетки или възникват по друг начин?
Защо стволовите клетки остават недиференцирани докато цялата тъкан около тях е диференцирана? Какви са характеристиките на средата около тях, която контролира тези условия?
Зрелите стволови клетки имат капацитета да трансдиференцират и възможно ли е да се контролира процеса?
Ако полезният ефект на трансплантацията на стволови клетки е трофично действие, какви са механизмите?
Кои са факторите, които контролират пролиферацията и диференциацията на стволовите клетки?