На всеки четири минути в САЩ се диагностицира човек болен от рак на кръвта, световната статистика е още по-страшна. Трансплантацията на стволови клетки от кръвта от пъпна връв вече е стандартна процедура за третиране на деца болни от левкемия или други заболявания на кръвта, но с ограничението, че е подходяща само за малки деца. Днес, вече докторите имат възможност да спасяват живота и на по-големи деца чрез трансплантация не от една, а от две пъпни върви. Пример за положителните резултати от такава двойна трансплантация е 15-годишната Сабрина, която всеки, който я види как танцува и си играе с нейните брат и сестра не б и предположил, че само преди година се е борила за живота си. „Бях станала страшно кльощава и навсякъде ми излизаха синини“ споделя Сабрина.

Единствената надежда за нея е била трансплантация на стовлови клетки от костен мозък, но докторите не могли да намерят съвместимост сред нейните роднини. Тогава докторите решили да направят трансплантация от две различни стволови банки като от двойното количество все едната банка ще бъде поета. Терапията се оказва ефективна алтернатива за лечението на по-големи деца с кръвни заболявания. Няма допълнителен риск при ползването на два източника на кръв от пъпна връв, рискът е същия като трансплантация от чужд източник и се свежда до отхвърляне от организма.

Първоначално източника на трансплантации на стволови клетки беше само от костен мозък на брат или сестра или от някой от семейството, който има същия тип тъкан, което се нарича HLA фактор, но за съжаление по този начин едва една трета от пациентите имат шанс. Така, че изследванията се насочиха към намиране на друг източник на стволови клетки, който да не е кръвно и генетично свързан. Трансплантациите от чужди съхранени стволови клетки се оказват успешни и така започва доброволното донорство на този тип клетки.

Все още този тип донорство не етолкова популярно и банките за съхранение не са набрали популярност, но за това пък се оказва, че в кръвта от пъпната връв има достатъчно хемопоетични стволови клетки, които могат да се размножават или да създават нов костен мозък. Големият плюс на клетките от пъпна връв е, че тяхната съвместимост няма нужда да е висока, защото те все още не са били изложени на различни влияния и са в все още първоначалния си чист вид, така че е твърде малко вероятно изобщо да се появят някакви усложнения в пациента базирани на несъвместимост. Това дава нови шансове на семейства да гарантират здравето на всеки един член чрез съхранeние на клетки в частни банки при раждане на наследник без риск и болка за майката или детето.

Срока за такова съхранение на клетки от пъпна връв е 20-25 години, а цената на базата на този срок и шанса за излекуване на тежки болести като левкемия, инсулт и дори аутизъм е дори ниска. Но въпреки популярността на тази услуга все още набира скорост и е в началото на апогея си поради неосведоменост на родителите.

По този повод докторите споделят, че благодарение на кръвта от пъпната връв са научили, че степента на съвместимост при този тип недефинирани клетки е само един от факторите, а не определящия. А другия фактор е броят или количеството на стволовите клетки в кръвта от пъпния сак, защото това количество е даденост и не може да се манипулира и изменя. Именно за това се използва само за лечение на малки деца и бебета. В случай, че се третира възрастен или по-голямо дете стволовите клетки може изобщо да не дадат ефект, просто клетките няма да си свършат работата, няма да се захванат.

Затова учените все още правят тестове за различен и по-силен начин на захващане на тези клетки при трансплантация на по-възрастни индивиди. Някои се опити са да ги размножат, но това е все още на експериментално ниво, а други пробват с трансплантиране на по-голямо количество от клетките. Сабрина е първият успешен опит за трансплантация на стволови клетки в двойно количество от два източника на възрастен индивид. Учените все още не могат да кажат дали в нейния случай клетките са приети заради количествения фактор или заради генетични фактори.