С напредването на технологиите и науката се отварят все повече възможности. Особено що се отнася до медицината и здравето. Откриха се много възможности за лекуване на страшни болести, за създаване на потомство при репродуктивни проблеми, трансплантации на органи и т.н. Не е ли това магията на живота? Едно от тези чудеса на науката е и съхранението на стволови клетки. Най-вероятно сте чували не веднъж за това, но сега ще ви разкажем няколко истински истории на хора благодарни на банката за стволови клетки.
Преди да започнем ще споменем само, че стволовите клетки се различават от останалите клетки по два основни признака.
Стволови клетки
Единия е, че те са неспециализирани клетки, които могат да се подновяват сами чрез клетъчно делене, понякога дори след много дълъг период на неактивност. А другия – под определени условия стволовите клетки могат да станат специфични за тъканите и органите и да заемат специфични функции. В някои органи ( например костния мозък) стволовите клетки непрекъснато се делят и заменят износени или наранени тъкани, а в други органи ( сърце, панкреас) те започват да се делят само при специални условия. Ето защо те са изключително ценни и е наистина голямо богатство, че имаме възможността да можем да ги излвичаме, съхраняваме и ползваме. Вижте историите на няколко човека, чиито животи са се променили благодарение на стволовите клетки.
Още на крехката възраст от 6 месеца, Ангел е бил диагностициран с остра миелоидна левкемия, опустошаваща малкото му тяло изключително бързо. Лекарите му дават по-малко от 10% шанс за оцеляване. За щастие, надеждата идва под формата на втора бременност на майката на Ангел. Въпреки, че тя счита аборта за по-добър вариант с оглед на битката на Ангел с рака, гинекологът успява да я убеди, че второто ѝ дете може да спаси със стволовите клетки , извлечени от пъпната връв на новороденото. След раждането на братчето на Ангел му се „вливат” стволовите клетки и само в рамките на месец започва възстановяването на момчето.
Малката Маделин е била диагностицирана с таласемия майор още при раждането си. Това е заболяване подобно на анемията на Cooley. При повечето болни от таласемия се открива увеличение на нормалния хемоглобин А2 над 2,5 – 3 , причините за което не са напълно изяснени. Без трансплантация, тя ще се нуждае от постоянни кръвопреливания и посещения в болницата. Но за нейно голямо щастие, родителите й бяха съхранили стволови клетки от пъпната връв на по-голямата ѝ сестра Рейчъл. Маделин претърпява успешна трансплантация на стволови клетки и така с помощта на Рейчъл и нейната пъпна връв води нормален живот.
Пол в бил диагностициран с детска церебрална парализа, когато е бил на една година. Родителите му започват лечение с физиотерапия, но Пол не показва подобрение. Лекарите им предлагат да използват неговите собствени стволови клетки, които родителите му са съхранявали. Те започват да вливат клетките в тялото на Пол само с 10 минутна процедура на ден . „Резултатите, които започнаха да идват само след една седмица бяха много обнадеждаващи. Той изглеждаше по-съсредоточен и се интересуваше от своето обкръжение. Говори ясно и започна да поставя краката си по правилен начин. Дори не се нуждае от коригиращи обувки” коментират родителите на Пол.
Когато е на една година откриват на Шана Бета таласемия майор. Всичко започва с липсата на апетит и енергия. Ситуацията се влошава и тя е била принудена да се подлага на чести кръвопреливания. На всичкото отгоре, се е налагало да чакат за преливането, защото в болницата често не разполагали с необходимите единици кръв. След дългия период на мъки за семейството на Шана идват две щастливи новини- раждането на сестра ѝ и използването на стволовите клетки от пъпната връв. С надежда за подобряване на състоянието ѝ Хана претърпява успешна трансплантация на клетките и положителните резултати не закъсняват.
След всички хиляди, подобни на тези, истории няма как да не се убедим във вълшебството на тези клетки. Важно е да уточним, че има два различни метода на лечение чрез стволовите клетки:
– Алогенно
– Автоложно
При първото пациентът получава стволовите клетки от донор, който трябва да е подходящ, но не е задължително да имат родствена връзка. А при атололожното лечение , пациентът се лекува със собсвените си стволови клетки. Различават се три вида групи на заболяванията, лекувани с помощта на стволовите клетки : стандратни терапии, експериментални лечения и терапии на етап клинично проучване.
Повечето стандартни терапии са алогенни, с изключение на пациенти с големи тумори или придобити анемии. В тази група заболявания влизат анемиите, наследствени заболявания на имунната система, остра комбинирана имунна недостатъчност, заболяванията на фагоцитните клетки, някои видове рак на костния мозък, левкемия, вродените аномалии на червените кръвни клетки и др.
Едно от тези заболявания е Синдрома на Леш Нихан. При това заболяване, болните са склонни да хапят пръстите и устните си и за това го наричат още ‘болест на самостоятелния канибализъм’. Заболяването се причинява от недостатъци на ген в Х хромозома. Обикновено страдат мъжете , защото жените са с две Х хромозоми и нямат симптоми. Заболяването се причинява от липсата на ензим, наречен хипоксантин гуанин фосфорибозил трансфераза. Липсата на този ензим не позволява разбиването на аденина и гуанина, което е причина тези два компонента да се натрупват и да образуват пикочна киселина, която дразни клетките и причинява камъни в бъбреците. Все още не е ясно защо това води до хапане на устни и пръсти, но за болния е доста неприятно. Най-простото обяснение е , че пикочната киселина дразни клетките и болния хапе най-чувствителните си места, получавайки болки, както при драскотините или ужилване от насекоми например. Установено е , че болестта Синдрома на Леш Нихан е обратното на Паркинсона. При жени с фамилна анамнеза на синдрома е добре да се направи изследване преди и по време на бременност, за да се види дали са носители на дефектния ген.
При експерименталните лечения не се знае дали една терапия ще бъде алогенна или автоложна. Американката Стефани Конър прекарва вирусна инфекция по време на бременността си, което води до незначителен риск за увреждане на мозъка на бъдещата ѝ дъщеря и загуба на слуха за цял живот. Когато станала на една годинка малката Мадлин била напълно глуха с дясното си ухо и с частично засегнат слух в лявото. Слуховия апарат не можел да компенсира загубата и за това Стефани решила да включи малката си дъщеря в клинично проучване. След одобрение от Американската агенция за храни и лекарства, през януари 2012 година малката Мадлин става първия човек подложен на експериментално лечение със стволови клетки. Започват вливания на стволови клетки извлечени от пъпната връв на Мадлин в артериите на вътрешното ѝ ухо. След шест месеца малката пациентка започва да реагира правилно на чутите звучи. Не след дълго, в следствие на подобряването на слуха, Мадлин проговорила .
При терапиите на етап клинично проучване става въпрос за лечения, при които стволовите клетки са показали положителни резултати, но не са одобрени , като стандартни. Правят се подробни проучвания за безопасността и ефективността на лечението . Едно такова заболяване е Болест на Бюргер. Това заболяване засяга периферните венозни и артериални съдове, като по-често се увреждат съдовете на долните крайници. В резултата на възпаление на малките и средни артерии и вени, причинено от автоимунен процес се свива съдовия просвет и се нарушава кръвоснабдяването. Засегнатите обикновено са хора, които консумират редовно алкохол и цигари. Най-често се забелязва при млади мъже до 40 годишна възраст. Започва локална болка в двата подколенника и кожата на засегната област става бледа и студена. Хода на заболяването е много бавен. Профилактиката на Болест на Бюргер се състои в отстраняването или намаляването на причинителите, като влага, студ, инфекции, прекален вреден труд, пушене и други.
Тази година експертите по множествена склероза посрещат ново лечение на болестта със стволови клетки, което дава големи надежди на много от пациентите. Множествената склероза е заболяване, което атакува централната нервна система и е хронично. По време на лечението, лекарите събират стволови клетки от костния мозък на пациента и ги замръзяват. Тези клетки са на толкова ранен етап от развитието си и все още не са придобили недостатъците, които задействат Множествената склероза. Стволовите клетки се инжектират в гръбначно-мозъчната течност на пациентите. За сега учените трябва да усъвършенстват това лечение.
Огромните открития на медицината през последните десетилетия, доказват че бъдещето е в нашите ръце. Най-доброто качество на медицината е това, че тя винаги намира начини да преоткрива себе си. 2014 година беше една от най-добрите години, относно медицинските постижения. Случиха се няколко много важни постижения, които промениха хода.
Когато става дума за трансплантация на органи, доста важно беше донорът да е жив. През 2014 това се промени и екип от австралийски учени успяха да присъдят сърце от мъртвец . 20 минути след настъпването на смъртта, лекарите поставят сърцето в специална „кутия” , която зарежда органа с кислород. След това се инжектира консервиращ разтвор, с помощта на машина работеща на базата на перфузия. И така се случва чудото спрялото сърце да започне да бие отново, давайки шанс на някой нуждаещ се.
През същата тази година бяха достигнати много иновации при лекуването на рака. Най-забележителното, може би, е свръх дозата от ваксина против морбили, която се инжектира на Стейси Ерхолц и това праща рака на кръвта ѝ в пълна ремисия. До преди това са биели вируси на мишки, като пак са унищожавали метастази на рака, но никой не беше пробвал това върху човек.
През същата тази година, научихме че освен да правят живота ни по-интересен 3D технологиите могат да ни помогнат да го направим и по-дълъг. Екип от хирурзи от Холандия направи първата в света пълна трансплантация на скалп, използвайки пластична, направена по мярка 3D-принтирана пр
отеза.
2014 година ще бъде запомнена и с това, че се появява най-сложната технология за протезиране до сега. Агенцията за храните и лекарствата одобри продажби те на първата протеза за ръка, която изпраща електрически сигнали от мускулите на хората, за да им помогне да изпълняват не лесни
умения с много голяма точност, наподобяващи естествените. Хората използвайки протезата са можели да преместват предмети, да се ръкуват и да се хранят.
През същата година се подобрява така нареченото „бионично око” и така напълно слепи хора прогледват отново.
Толкова много неща е постигнала медицината, че не бива да се отчайваме при каквато и да е диагноза. Бионичното око е устройство което се имплантира в окото, видео камера, която се намира в очила и видео обработващ апарат, носен от пациента. Лари Хостър е един от хората, които се възползват от тази технология и след 33 години в слепота, той вече вижда светлина.
