Трансплантацията на стволови клетки от костния мозък (понякога позната като трансплантация на костен мозък) е медицинска процедура, която цели заболелият костен мозък да бъде заменен от нови специализирани стволови клетки, които да възстановят тъканта.
Съществуват два основни типа трансплантация на тези стволови клетки – автовложна, при която на пациента са трансплантирани неговите собствени стволови клетки, и алогенна, при която на пациента са присадени стволови клетки от друг донор.
Трансплантацията е процес със строго определени етапи, но лечението е специфично за всеки пациент и може да отнеме от няколко седмици до месеци преди да бъде завършено.
Най-често трансплантацията на стволови клетки, добити от костния мозък, се препоръчва при пациенти с левкемия, множествена миелома и някои видове лимфома. Понякога се използват и за лечението на генетични заболявания, свързани с кръвта.
По време на трансплантацията на стволови клетки, заболелият недобър костен мозък бива неутрализиран чрез химиотерапия или радиация, и новите специализирани клетки го заместват, за да се превърнат в здрав костен мозък. Правилното название на манипулацията е трансплантация на стволови клетки от костен мозък и не просто трансплантация на костен мозък, тъй като клетките, които се прехвърлят трябва да се специализират в костен мозък и не са директно трансплантирани под формата на костен мозък.
Какви са приложенията на стволовите клетки от костен мозък и на хемопоетичните клетки?
Костният мозък произвежда над 20 билиона нови кръвни клетки всеки ден през целия живот на организма. Движещата сила зад този процес са така наречените хемопоетични стволови клетки. Този вид клетки са незрели клетки, които могат да бъдат открити в кръвта и в костния мозък и които произвеждат клетки, които пък на вой ред формират нашата кръв. Те също така могат и да „узреят“ в един от трите вида клетки, които сформират кръвта – червени кръвни телца (пренасят кислород всички части на тялото), бели кръвни телца (помагат на тялото да се бори с инфекциите) и тромбоцити (клетки, които предпазват тялото от тромби и регулират кръвозагубата). Сигнали предавани от тялото към костния мозък подсказват на клетките в какъв вид кръвна клетка да се специализират в зависимост от това какво е нужно на организма.
При хората със заболявания на костния мозък и някои видове рак основни функции на белите, на червените кръвните телца или на тромбоцитите са нарушени, тъй като хемопоетичните клетки не се „специализират“ правилно.
Какви са видовете трансплантации на стволови клетки?
Съществуват два основни типа:
Автовложна трансплантация – При тази манипулация пациентът получава своите собствени стволови клетки. По време на трансплантацията клетките на пациента са добити и поставени във фризер, който може да ги съхрани за десетилетия. Обикновено през седмицата след това пациентът бива подложен на агресивна химиотерапия или на облъчване, след което стволовите клетки биват размразени и инжектирани във вените. Стволовите клетки остават в кръвообръщението за около 24 часа, след което попадат в костния мозък, където могат да започнат да се размножават и да спомагат за укрепването на пациента.
Алогенната трансплантация – При тази процедура пациентът получава стволови клетки от донор и по тази причина първата част от трансплантацията е да се провери дали донорът е подходящ, дали пасва. Отделни протеини, наречени човешки левкоцитни антигени могат да бъдат открити на повърхността на белите кръвни телца. Комбинацията на тези протеини прави тъканите на всеки човек уникални. Тези протеини биват тествани по специален начин. За да бъде трансплантацията успешна е необходимо тези левкоцитни антигени да са почти идеално съвместими/ подобни. Това е така, тъй като в противен случай съществува риск тялото да разпознае клетките като външни и да ги атакува. Обикновено братя и сестри имат най-голям шанс за припокриване на този вид агенти, но има случаи, в които дори между случайни донори е било открито припокриване.
В момента, в който такъв донор бъде идентифициран, добре е трансплантацията да се случи възможно най-бързо след терапията.
Сравнение на алогенната и автовложната трансплантация
Алогенната трансплантация има две основни предимства спрямо автовложната трансплантация. Първо, при този вид трансплантация пациентът получава клетки от донор, който не е заболял от рак, докато при автовложния трансплант винаги има минимален риск клетките да бъдат засегнати.
Освен това при автовложните трансплантации противораковият ефект приключва, когато терапията приключи. Остатъкът от лечението помага на пациентите да се възстановят от страничните ефекти. Алогенните транспланти възстановяват имунната система, като продължават да атакуват раковите клетки дори и след края на терапията. Това явление е познато като реакция на присадката срещу туморен ефект и е особено изявено при някои видове рак.
