Глаукомата е очно заболяване, протичащо с намаление на зрението поради увреждане на очния нерв от високо очно налягане.
Наблюдава се предимно при възрастни лица (над 60 години), но според СЗО всички пациенти над 40 години подлежат на ежегоден контрол на вътреочното налягане. Глаукома при млади хора се среща по-рядко, но не и никога. Заболяването води до необратимо увреждане на зрението и в нередки случаи до пълно ослепяване.
Според най-съвременните схващания глаукомата не се разглежда като изолирано заболяване, а като група от невродегенеративни заболявания (Глаукоми), протичащи с увреда на зрителния нерв (оптикопатия) и характерни промени в зрителното поле на човека.
Глаукома е втората най-честа причина за слепота, засягаща 70 ~ 80 милиона души по света. Смъртта на ганглийните клетки на ретината (RGC) е основната причина за слепота, свързана с това заболяване. Текущите терапии не осигуряват достатъчна защита и регенерация на RGCs. Нова възможност за лечение на глаукома е прилагането на технологии, свързани със стволови клетки и генна терапия.
Глаукома, втората най-честа причина за необратима слепота в света, става все по-разпространена.
Основната причина за слепота, свързана с глаукома, е смъртта на ганглийните клетки на ретината (RGC). Ретиналните ганглийни клетки са клетките, които свързват визуалната информация, обработена от ретината, „филма“, който линира задната част на окото, и мозъка, където визуалната информация се обработва допълнително. Ретиналните ганглийни клетки умират в глаукомата – необратим процес, поради което в момента няма лечение за това заболяване.
Най-важната особеност на глаукома е повишеното вътреочно налягане (НОР). Основните протоколи за лечение на глаукома, независимо дали са фармацевтични или хирургични, са фокусирани върху трабекуларната мрежа (ТМ), която се намира около основата на роговицата и формира изходящата система, осигуряваща дрениране на водния хумор. TM терапията се опитва да облекчи ВОН и да забави прогресията на глаукома. Въпреки това, традиционните TM-насочени терапии са до голяма степен неефективни и се изследват редица подходи за възстановяване на зрението на слепите, включително протези, трансплантации на стволови клетки и генна терапия, които показват различни степени на успех. Първият разчита основно на инвазивни операции и доставяне на чужди материали в окото.
Понастоящем единственото лечение, което имаме, е да намалим налягането в очите – основен рисков фактор за глаукома. Според ново проучване изследванията на стволовите клетки също показаха обещание за лечение. Мезенхимните стволови клетки (MSC) са показали, че имат защитен ефект върху ретиналните ганглийни клетки. Загубата на тези клетки и техните аксони е една от водещите причини за дегенеративни очни заболявания, каквото е глаукомата.
Проучване върху гризачи е показало потенциална нова възможност за лечение, използвайки само екзозоми от стволови клетки. Езозомите са извънклетъчни везикули, затворени в мембраната на клетките. Те се освобождават от клетките, когато мултициклечното тяло се слива с плазмената мембрана. Стволовите клетки също секретират екзозоми. MSC имат малки везикули, заградени в мембраната на клетката, които са около 30-100 нанометра в диаметър и съдържат РНК и микроРНК протеини. Тези протеини могат да бъдат пренесени в близки клетки, когато екзозомите от една клетка се слеят с мембраната на целевата клетка.
Ефектите на изолираните екзозоми са тествани върху модел на гризачи, които са увредени оптични нерви. Изследователите инжектират секрециите на стволови клетки в стъкловидното тяло (течността, намираща се в центъра на окото) за една седмица. Преди инжектирането учените също оцветяват екзозомите с флуоресциращ маркер. По този начин те могат да проследят ексозомите и да видят дали могат успешно да предадат своя товар във вътрешните слоеве на ретината – а именно в клетките на ганглиите на ретината. Забелязва се, че оптично увредените плъхове, които са третирани с екзозоми, загубват само една трета от клетките на ганглиите на ретината, в сравнение с 90% загуба, установена при нелекувани плъхове.
И още..
Стволовите клетки имат потенциала да спрат или да забавят прогресията на заболяването чрез предпазване на зрителния нерв.
Стволовите клетки могат да заменят тъкани в окото, които са с дегенеративни увреждания. Този вид лечение все още се проучва, затруднения предизвикват редица въпроси-как да бъдат имплантирани безопасно в съответните очни структури, как да изградят работеща връзка с правилната част от мозъка, как да останат стабилни за определен период от време без сериозни странични ефекти.
Съществуват клиники в света, които предлагат лечение със стволови клетки на дегенеративни заболявания, в това число и глаукома. Все още не е клинично доказана ефективността на това лечение. Въпреки това, има голяма надежда и ентусиазъм сред научните среди относно прилагането на стволови клетки при лечението на глаукома в бъдеще.
Водещите признаци на глаукомно заболяване се установяват при пълен очен преглед:
- Увреждане на зрителния нерв.
Оценява се състоянието на оптичния диск, невроретиналния ръб, слоя на нервните влакна, съотношение eкскавация към диск на зрителния нерв (cup-disk ratio), което при нормални очи е до 0.3, като се търси и асиметрия между двете папили.
Структурните изменения, които се визуализират са свързани със задълбочаване на екскавацията. Тя е резултат от загубата на аксони на ганглийните клетки и деформация на съединителната тъкан, поддържаща оптичния диск.
- Повишено очно налягане.
То е основен и лечим рисков фактор на заболяването. Диагностично предизвикателство е първичната откритоъгълна глаукома с нормално налягане – стойностите на вътреочното налягане са нормални, при прогресиращо глаукомно увреждане на зрителния нерв. Среща се при 25% от болните.
- Загуба на периферно зрение.
Основният показател, който определя компенсацията, е зрителното поле, а не очното налягане. При 56% от пациентите заболяването прогресира при добро очно налягане.
Още новости в лечението на глаукома:
Основната цел е да се постигне т.нар. таргетно или прицелно налягане – такова очно налягане, при което не прогресират промените в зрителния нерв и зрителното поле, при максимално добро качество на живот. То е строго индивидуално при всеки пациент.
Намаляването на очното налягане се постига чрез локално приложение на очни капки, а при липса на компенсация и чрез лазерни процедури, поставяне на шънт или антиглаукомни операции.
Независимо че глаукомата не може да бъде излекувана, учените непрекъснато работят за подобряване на диагностичните и терапевтични възможности. Има нови проучвания, които обещават скорошен напредък. Освен терапията със стволови клетки, която е много обещаваща, учените са съсредоточили сили и върху следните възможности:
- Подобряване на очните капки:
След почти 20 години липса на иновации в антиглаукомните капки за очи, няколко нови съединения са в разработка, които предлагат нови пътища за намаляване на очното налягане.
- Регенерация на зрителния нерв:
Очният нерв, ретината (и мозъка) са част от централната нервна система. В свое ново проучване д-р Andrew Huberman, PhD, асоцииран професор по невробиология към Stanford University описва възстановяването на зрителния нерв след продължително увреждане. Чрез генетична (активиране на растежни фактори) и визуална стимулация (черно-бели осцилиращи стимули с висок контраст) учените установяват подобряване на невронната активност при слепи мишки и растеж на нервни влакна на ганглионните ретинални клетки. Резултатът е наличие на зрение у опитните мишки. Проучването дава надежда и при лечение на други нервнодегенеративни заболявания. Счита се, че резултати ще има до 2022 г.
- Микроинвазивна глаукомна хирургия:
От няколко години се поставят успешно различни видове импланти, като в бъдеще целта е подобряване на постоперативните резултати. Много често пациентите с глаукома имат и катаракта. Сравнително ново решение е iStent, за поставяне по време на операцията за катаракта, без да е необходима допълнителна инцизия. Този шънт директно подобрява физиологичния отток на вътреочна течност и има отличен профил на безопасност.
- Превенция:
Периодът от първата загуба на нервни влакна до напредване и осъзнаване от пациента на заболяването е доста голям и учените се стремят да се съсредоточат именно през този период, когато възможността да се предотврати прогресията на заболяването е голяма. Въпреки изключително прецизните уреди, с които офталмолозите понастоящем разполагат, не спират усилията за разработване на още по-съвършени модели за най-ранна диагностика на заболяването.
Основни ключови фактори
Глаукомата е водеща причина за слепота поради недостатъчна информираност сред пациентите, нередовни пълни очни прегледи и късно диагностициране. По данни от проучвания 26% от пациентите търсят за първи път очен лекар при ослепяло едно око.
Всеки е с риск да заболее – сред основните рискови фактори е възрастта над 40 год., но се среща във всички възрастови групи.
Няма симптоми – заболяването е известно като „тихия крадец”, тъй като протича асимптоматично. Пациентите игнорират или омаловажават неясните оплаквания и дълго време не търсят очен лекар. Наличието на проблем се осъзнава от пациента при 40% загуба на зрение.
Няма излекуване – зрението, което е вече загубено, не може да бъде възстановено. Чрез медикаментозна или хирургична терапия се цели намаляване на вътреочното налягане до таргетните за пациента стойности с цел забавяне увреждането на зрителния нерв.
Леченията със стволови клетки напредват бързо в различни клонове на медицината. Изследванията показват, че има положително въздействие освен при глаукомата, но и при други заболявания, засягащи зрителния нерв. Търсенето на лечение на слепотата вече не е в сферата на научната фантастика.
Новата техника на лечение със стволови клетки може да помогне на две групи пациенти – диагностицирани с напреднала глаукома, и хора, при които болестта се развива в млада възраст. Според учени от Университета в Кеймбридж терапия , при която се взимат стволови клетки от костния мозък и се инжектират в задната част на окото е обещаваща. Там те предпазват оптичните нерви от деградиране. Инжектираните стволовите клетки се развиват в нервни. Така увреждането на нерва не само се стопира, но и се възстановява, в следствие на което се постига подорение на зрението. 60- годишна британка е първия пациент в Света, лекуван по този начин. Интервенцията е продължила 45 минути.
