Проучване от 2018 г. показва, че алкохолът може да причини рак, като въздейства на ДНК в клетките, което от своя страна пък води до мутации.
Алкохолът може да причини необратими генетични увреждания и да повреди стволовите клетки в тялото, се казва в проучване, което помага да се изясни връзката между пиенето на алкохол и онкологичните заболявания, пише британското издание theguardian.com.
В изследването, което е извършено над мишки, се представят убедителни доказателства, че алкохолът може да бъде една от причините за рака сред хората. Според учените алкохолът може да разбърка ДНК в клетките, което от своя страна води до смъртоносни мутации. През последното десетилетие има все повече доказателства за връзката между пиенето и риска от някои видове рак.
„Отговорът как точно алкохолът ни вреди е противоречив“, смята роф. Кетан Пател, ръководител на лаборатория по молекулярна биология в Кеймбридж. „Проучването представя много сериозни доказателства, че алкохолният метаболит причинява увреждане на ДНК (включително) на всички важни стволови клетки, които продължават да създават тъкани“, казва още той.
Направеното проучване се основава на предишна работа, която е определила продукта на разграждането на алкохола, наречен ацеталдехид, като токсин, който може да увреди ДНК в клетките. Тези по-ранни проучвания обаче са правени с високи концентрации на ацеталдехид и са използвали клетки в лабораторни условия, вместо да проследяват ефектите в тялото.
Последното проучване обаче показва, че ацеталдехидът песича ДНК, причинявайки трайно увреждане, ако ефектите на този токсин не бъдат неутрализирани от два естествени защитни механизма. Първият защите сой ичиства ацеталдехида, а вторият възстановява увреждането на ДНК.
Чрез генетичното преборване на тези два своя защита, учените са успели да покажат натрупване на увреждания в ДНК, докато клетките не спират напълно да функционират. Изследването разкрива още, че увреждането на ДНК се влошава, когато в клетките на мишките липсва първият защитен слой – защитен ензим, наречен алдехид дехидрогеназа 2 (ALDH2), който предотвратява потенциално токсичните натрупвания на ацеталдехид. Около 8% от населението на света, предимно тези от Азия, имат наследствен дефицит на ALDH2 (понякога известен като зачервяване на мутацията), което може да обясни високото разпространение на рака на хранопровода в страни като Китай.
Изследването, публикувано в списание Nature, се фокусира върху стволови клетки в кръвта, на които тялото разчита непрекъснато да доставя прясна кръв през целия живот. Кръвните клетки били отделени, защото те могат да се размножават лесно, позволявайки ДНК да бъде секвенирана по-лесно, но учените смятат, че ефектите на алкохола могат да бъдат подобни при други клетъчни типове.
При мишки, които са лишени от двете естествени защитни сили срещу алкохол, способността им да произвеждат прясна кръв е напълно унищожена, след като им се дава разреден алкохол в продължение на десет дни, установя още проучването. Секвенирането на генома на стволовите клетки показа, че тяхната ДНК е била разбъркана до такава степен, че клетките вече да не могат да функционират.
„Нашето проучване подчертава, че неспособността да се обработва ефективно алкохолът може да доведе до още по-висок риск от свързано с алкохола увреждане на ДНК и следователно някои видове рак“, каза Пател. „Но е важно да запомните, че системите за почистване на алкохол и ДНК възстановяване не са перфектни и алкохолът все още може да причини рак по различни начини, дори при хора, чиито защитни механизми са непокътнати“.
Консумацията на алкохол причинява около 4% от раковите заболявания във Великобритания или около 12 800 случая всяка година. Само една голяма чаша вино на ден значително увеличава риска от рак на устата, гърлото, хранопровода, гърдата и червата. Но няма доказателства, че пиячите са изложени на значително повишен риск от рак на кръвта, казват експерти, въпреки новите открития, които показват, че пиенето може да промени ДНК в кръвните стволови клетки.
„Всъщност кръвната система има много строг механизъм за контрол на качеството, за да се отърве от всичко, което е повредено“, каза Пател и добавя, че това може да обясни защо алкохолиците са склонни да станат силно анемични. Възможно е защитните механизми на организма срещу ацеталдехид да са по-слаби в другите тъкани.
Проф. Магдалена Церничка-Гьотц, биолог по стволови клетки от университета в Кеймбридж, заявява, че констатациите са много важни: „Това е добра работа, която поставя своя фокус върху молекулярната основа за връзката между алкохола и повишения риск от рак и стволовите клетки“ казва тя. Проф. Линда Болд, експерт по превенция на рака в Cancer Research UK, която частично финансира изследването, заявява пред Гардиън, че „това провокиращо размисъл изследване подчертава вредата, която алкохолът може да причини на нашите клетки, струвайки на някои хора повече от махмурлук“. „Знаем, че алкохолът допринася за над 12 000 случая на рак във Великобритания всяка година, така че е добра идея да помислите за намаляване на количеството, което пиете“, казва тя.
