Нови изследвания изучават потенциала на терапията със стволови клетки при замяната на увредените неврони при болестта на Паркинсон.

Авторите твърдят, че стволовите клетки биха могли да „предоставят превъзходно лечение, вероятно използвайки различни видове клетки за лечение на различните симптоми“ на Паркинсонова болест.

Болестта на Паркинсон е прогресиращо състояние, което включва постепенна загуба на нервни клетки в ограничена област от мозъка, която води до затруднение при контролиране на движенията както и други, несвързани с движението симптоми.

Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което най-често засяга хората над 60 годишна възраст. Пациентите с болестта на Паркинсон имат затруднен контрол върху движенията на тялото и това състояние се влошава с прогресиране на болестта. Накрая те стават неспособни да изпълняват ежедневните си дейности.

Симптомите на болестта на Паркинсон са резултат от загубата на нервни клетки в мозъка, която засяга контрола на движенията, както и други сфери като – настроение, сън и мисловна дейност. Не е известна точната причина за загубата на нервни клетки, но се смята, че включва комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и стареене.

Класическите симптоми на болестта на Паркинсон – т.нар. „моторни” (двигателни/свързани с движението) симптоми – включват тремор, забавеност на движенията, скованост/ригидност на мускулите и проблеми с равновесието. Като допълнение се срещат и не-моторни симптоми, например депресия, деменция, болки, проблеми със съня и нарушения в храносмилането, кръвно налягане и др. Всички тези неща допълнително утежняват хода на болестта. 

Понастоящем няма лечение за болестта на Паркинсон, но след поставяне на диагнозата от лекар в повечето случаи симптомите могат да бъдат ефективно лекувани. Целта на терапията е да се контролират и облекчават симптомите, за да могат пациентите да продължават да изпълняват задълженията си и да се наслаждават на прилично качество на живот за колкото е възможно по-дълго време. Лечението на болестта на Паркинсон обикновено включва лекарствена терапия и в някои случаи хирургическа намеса. Като допълнение, важна роля играят физическите упражнения, хранителния режим, допълващите терапии, емоционалната подкрепа и силната обвързаност на близките. Разбирането на същността на болестта, положителната нагласа към новата ситуация в живота, приемането на нови цели и предизвикателства са също толкова важни, колкото практическото справяне с болестта.

Болестта на Паркинсон засяга около половин милион души  само в Съединените щати, а броят им се очаква да нарасне само предвид прогресивното застаряване на населението.

Националния здравен институт (NIH) изчислява, че лекарите диагностицират състоянието на около 50 000 души всяка година само в САЩ. Ето защо учените насочват усилията си към това да открият нови и по- добри лечения.

В момента най-често срещаната терапия използва лекарства с активното вещество леводопа за стимулиране на производството на допамин в някои неврони, свързани с двигателните умения. Въпреки това, леводопа има широк спектър от странични ефекти, от физиологични до психологични. Също така, в дългосрочен план, ползите от такива допамин-регулиращи лекарства са ограничени. Затова е изключително важно учените да изградят по-ефективни стратегии за възстановяване на мозъчните увреждания, причинени от болестта на Паркинсон.

Нови изследвания, които сега се появяват в специална добавка към Journal of Parkinson’s Disease, оценяват потенциала на терапията със стволови клетки за лечение на това невродегенеративно състояние.

Д-р Клер Хенчклиф от катедрата по неврология в Медицинския колеж на Weill Cornell в Ню Йорк е съавтор на проучването с доктор Малин Пармар, професор в изследователска група, наречена „Мултидисциплинарни изследвания, фокусирани върху болестта на Паркинсон болест в университета в Лунд. „

Терапия със стволови клетки: предизвикателства и обещания

В своето представяне д-р Хенхклиф и проф. Памар изследват еволюцията на терапията със стволови клетки и нейните приложения за замяна на увредени неврони при Паркинсон.

„Ако всичко приключи успешно, използването на стволови клетки като източник на трансплантируеми допамин-продуциращи нервни клетки може да революционизира грижата за пациента с  Паркинсон в бъдеще“, казват те.

„Една операция,“ казват авторите, „би могла потенциално да осигури трансплантация, която да продължи през целия живот на пациента, намалявайки или напълно избягвайки необходимостта от лекарства, базирани на допамин.“

Преди повече от  3 години, пионерски проучвания правеха трансплантиране на стволови клетки за лечение на болестта на Паркинсон , използвайки „фетални клетки, получени от средния мозък на абортирани ембриони“. Това доведе до много етични въпроси свързани с процедурата, както и множество странични ефекти. Те включват отхвърляне на транспланта и неволни движения, наречени дискинезии.

Последните постижения в областта на технологиите на стволовите клетки искат да покажат, че материалите, от които произхождат стволовите клетки, са различни и разнообразни. Например изследователите могат да използват собствената кожа на човека, за да събират плурипотентни клетки и да ги препрограмират директно в невронни клетки.

Клетките могат също да бъдат препрограмирани директно в мозъка чрез инжектиране на конверсионните гени, вместо на човешките кожни клетки. Изследователите могат също да извличат стволови клетки от собствената кръв на човека. 

„Влизаме в една много вълнуваща ера за терапия със стволови клетки“, отбелязва проф. Parmar. „Клетките от първо поколение в момента се изпробват и новият напредък в биологията на стволовите клетки и генното инженерство обещават още по-добри клетки и терапии в бъдеще.“

„ Най- вълнуващото е, че може да се отвори пътя за способността на клетъчните инжинери да осигуряват превъзходно лечение, като е възможно да се използват различни типове клетки за лечение на различни симптоми на Паркинсоновите проблеми като движение и загуба на паметта.“

Проф. Parmar продължава да подчертава, че „предстои дълъг път за демонстриране на ефективността на репаративните терапии, основани на стволови клетки, и много за разбиране за това какво, къде и как да се доставят клетките“ Казва още : „Но огромните стъпки в технологиите през последните години правят изкусително да се предполага, че заместването на клетките може да играе нарастваща роля в облекчаването поне на двигателните симптоми, ако не и на други, през следващите десетилетия.“

Ранни признаци за болестта на Паркинсон:

  • Движение: може да се появи тремор в ръцете
  • Координация: Намаленото чувство за координация и баланс може да доведе до неволно изпускане на предмети.
  • Походка: Позата на човека при вървене може да се промени, така че  да се наведае леко напред, сякаш бърза. Може също да се  развие поклащаща се походка.
  • Израз на лицето: Може да се появи фиксиран израз на лицето, поради увреждане на нервите, които контролират мускулите на лицето.
  • Глас: В гласа може да има тремор или човек може да говори по-тихо, отколкото преди.
  • Почерк: забелязва се и промяна в почерка. Обикновено става по- нечетлив и дребен.
  • Чувство на обоняние: Загубата на обоняние може да бъде ранен знак.
  • Проблеми със съня: Те са характеристика на болестта на Паркинсон и може да са ранен знак.

Други общи симптоми включват:

  • промени в настроението, включително депресия
  • затруднено дъвчене и преглъщане
  • проблеми с уринирането
  • запек
  • проблеми с кожата
  • проблеми със съня

Важността от разпознаването на ранните симптоми

Много хора смятат, че ранните признаци на болестта на Паркинсон са просто нормални признаци на стареене и за това не търсят професионална помощ. Но колкото по- рано болестта бъде диагностицирана, толкова по- добри са възможностите за пациента.

В случай на предразположеност и при напредване на възрастта, специалистите съветват за профилактика.

Тя включва някои промени в начина на живот

Хранителен режим

Белтъчини. Избягвайте продуктите с високо съдържание на протеини като месото и рибата, ако сте на терапия с леводопа. Белтъчините намаляват действието на медикамента. Препоръчително е да приемате ле­карството между храненията.

Влакнини. Богатите на влакнини храни ще ви помогнат да се справите с характерния за болестта на Паркинсон запек. Стремете се да приемате пет или повече порции плодове и зеленчуци дневно. Наблягайте на смокините, сливите, папаята и ананаса, защото имат естествено слабително действие. Консумацията на големи количества хранителни трици с цел набавяне на повече влакнини не се препоръчва, защото те затрудняват усвояването на някои минерали.

Включете по- меки храни. В по- напредналите стадии на болестта на Паркинсон затрудненото дъвчене може да превърне храненето в изпитание вместо в удоволствие. Избирайте по- меки храни като макаронени изделия, кисело мляко и печени ябълки.

Free picture (Paid tests and treatment) from https://torange.biz/paid-tests-treatment-19694

По-малко, но по-често. Ако страдате от липса на апетит, разделете храната за деня на малки порции и я приемайте по- често – на всеки 2-3 часа. Така храненето няма да е толкова неприятен процес.

Включете повече омега-3 мастни киселини, съдържащи се в тлъстата риба – те могат да намалят тремора.

Учените предполагат, че витамин Е (250 мг дневно) може да за­бави прогресирането на болестта на Паркинсон. Витамин С е полезен в ранните фази на заболяването (500 мг 2 пъти дневно). Витамин В6 (25 мг 2 пъти дневно) увеличава предаването на импулсите между мозъчните клетки. Фолиевата киселина, рибеното масло и гинко билоба също са полезни.

  • Движете се. Правете повече упражнения за разтягане и разходки. Те ще укрепят вашето тя­ло и ще подобрят равновесието и координацията на движе­нията ви.
  • Физиотерапията помага. Потърсете съвет от физиоте­рапевт, който ще ви научи как да се движите, за да намалите риска от падания.

И още:

  • Опитайте алтернативни методи. Акупунктурата се използва за контролиране на тремора, облекчаване на сковаността и депресията.
  • Удобно облекло. Избирайте дрехи, които лесно се обличат и събличат. Предпочитайте жилетки вместо пуловери и носете широки и свободни дрехи.
  • Обезопасете дома си. Поставете перила навсякъде в дома си, особено в банята и тоалетната. Махнете килимите и кабелите, в които можете да се спънете. Но все пак не забравяйте, че постелките омекотяват удара при падане.