Терапиите със стволови клетки ще открият нови възможности пред глобалната медицина. Скоро увреден мозък, след прекаран масивен инсулт, ще бъде възстановяван с помощта на стволови клетки. Ако фокусът на медиците до началото на 21-ви век бе изцелението, то от 2021 г. с още по-голяма сила се сменят приоритетите. Вече фокусът е върху регенеративната медицина. Благодарение на изследванията с „клетките-вълшебници” регенеративната медицина бележи връх в развитието си. Разработките със стволови клетки позволяват да се развива концепцията за изкуствен интелект. Интересният проект – Neu-ChiP наскоро спечели финансиране от европейска институция. С него ще се разкрият тайните  на мозъчните, стволови клетки. Проектът ще трае три години.

Реакция 

Досега лекарите са „реагирали“ на болестите чрез лечение на симптомите. Терапиите със стволови клетки позволяват постепенно да се смени концепцията, а именно вече може да за заменят увредените клетки с чисто нови такива. Те от своя страна изпълняват същата функция  и то по-добре. Лечението със стволови клетки в момента се използва за „изцеление“ на автоимунни, възпалителни, неврологични, ортопедични и травматични разстройства. Наред с това се провеждат различни нови изследвания за голям процент новооткрити заболявания.

Подмяна

Все по-често се експериментира с присаждане на стволови клетки към засегната тъкан. Регенеративната медицина набира все по-голяма популярност в днешната ера. Изследванията при лечението със стволови клетки показват, че тези вълшебници или техните продукти могат да подобрят реакцията на възстановяване на всяка болна, увредена или наранена тъкан. Това откритие спомага за преоткриване на възможности при извършването на трансплантации на органи.  При този вид трансплантиране  би могло да се използват клетки, а не донорни органи, които и без друго  са дефицит.

Подмладяване

Това откритие може да доведе до инсайт.  Така ще се помогне на всички в борбата им  със стареенето. Представете си само, ако след години, хората ще могат да подменят остарелите си органи. Ако можеха да заменят дори части от мозъка си?  Дали човеците биха  могли да достигнат мечтаните 200 години живот? Напредването на технологиите постепенно накара медицинските служители да заговорят, че при  терапиите със стволови клетки, ще могат да се увеличат възможностите и за възстановяване на мозъка при масивен инсулт. А подобно откритие би могло да удължи живота на милиони хора по света. Стотици мъже и жени биха имали нормален начин на съществуване, след прекаран инсулт.

Изкуствен интелект

Новите технологии позволяват на учените вече да експериментират все повече  със стволовите клетки. Наскоро екип от изследователи започна работа по проект, който ще проследи, човешки, мозъчни стволови клетки, използвани за захранване на устройства с изкуствен интелект. Това  ще доведе до революция в изчисленията. Изкуственият интелект се разработва от години.

Целта за появата му 

Целта е обществото да подобри всяка област на човешката дейност и да намали усилията на хората, свързани с ежедневните задачи. Човечеството се стреми да спомогне с изкуствения интелект при разрешаването на сложни задачи, при които се изисква постигане на точност и прецизност . Появата му  позволява на учените да мечтаят, че ще се справят с редица сложни заболявания, едно от които е и прекарания инсулт.  Междувременно все повече учени започнаха да проверяват една специална способност на мозъчните клетки, а именно твърдението, че те извършват сложни мисловни операции с малко енергийни връзки.  Невроните успяват да извършват много логически операции. Тези действия ние определяме като мисловна дейност.

„Клетките-вълшебници“

Изкуственият интелект все повече се развива.  Тестовете със стволови клетки създават нови възможности за използване на технологията за внедряване на по-ясни, ефикасни и въздействащи интервенции. Наред с това се спомага за по-добри грижи за пациентите. Всъщност изкуственият интелект за първи път е дефиниран от компютърния учен Джон Маккарти на симпозиум през 1956 г. в колеж „Дартмут“. Определението за него гласи, че това е наука и инженерство за създаване на интелигентни машини, интелигентни компютърни.

Разпознаване 

Изкуственият интелекет е  включен в ограничени технологии, наподобяващи човешкия мозък. Например в някои когнитивни области като реч и разпознаване на лица. Всички знаем, че много мобилни телефони в момента могат да се отключват със специална програма за разпознаване на гласа на собствениците им. В днешно време машинното обучение (ML) и дълбокото обучение (DL) са усъвършенствали изкуствения интелект в различни области, включително класификация на изображения, анализ на текст, разпознаване на говор/лица, автономни автомобили, обработка на естествен език, а също и в медицината.

Проект за 3,5 млн.евра  

Проектът Neu-ChiP спечели 3,5 милиона евра. Изследователският екип  започна през 2021 г. тригодишното си проучване. Целта му е  да се демонстрира как човешките мозъчни стволови клетки, отглеждани върху микрочип, могат да бъдат научени да решават проблеми от данни. Тези „клетки – вълшебници“  полагат основите за „промяна на парадигмата“ в технологията за машинните операционни процеси. Използването на изкуствения интелект става все по-разпространено в различни области като здравеопазване, финанси, автономни превозни средства. Употребяват се за разпознаване на реч, чак до препоръчване на филми чрез услуги по заявка като Netflix. Компаниите  – Apple, Google, Amazon и Facebook инвестират сериозно в машинни операционни процеси, при които се ползват и знания от опитите със стволови клетки.

Бъдеще

В проекта Neu-ChiP екипът ще наслои мрежи от стволови клетки, наподобяващи човешката кора, върху микрочипове. По този начин учените ще стимулират клетките. За целта ще изстрелват променящи се модели на светлинни лъчи към тях. Сложното 3D компютърно моделиране ще им позволи да наблюдават всякакви промени, през които клетките преминават. Така изследователите ще  видят колко са адаптивни стволовите, мозъчни клетки.  С тези тестове ще изникнат нови знания за функционирането на мозъка, които могат да бъдат използвани за разработване на нови лечения, базирани на стволови клетки. Проектът – Neu-ChiP е финансиран от програмата на Европейската комисия за бъдещето и нововъзникващите технологии. В него са включени участници от  Великобритания, Франция, Испания, Швейцария и Израел.

Кръвообразуващи клетки

В САЩ единствените одобрени за момента продукти от стволови клетки за употреба са кръвообразуващи стволови клетки (известни също като хематопоетични прогениторни клетки), получени от кръв от пъпна връв. Многобройните изследвания целят именно по безопасен начин  да бъдат  одобрени за лечение още видове стволови клетки. Те биха могли да помогнат при широк спектър от заболявания. Различни компании по света  инвестират  милиони долара в опит да обединят технологията в развитието на автоматизирано производство на стволови клетки. Така би могъл да се демократизира достъпа до клетъчно лечение, като същевременно ще стане много по-рентабилно. Учените се надяват, че в близко бъдеще ще се позволи и употребата на мозъчни, стволови клетки.

Перипети

Интересна подробност е, че опитите за „невроморфни изчисления“ има за цел да имитира човешката невронна дейност по електронен път. При този вид изследвания обаче има едно важно ограничение, а именно машинните системи хабят повече енергия от мозъчните такива. За разлика от тях, човешките мозъчни клетки без усилие комбинират различни функции и имат изключително ниски изисквания за енергия, изискващи само малък обем богат на хранителни вещества разтвор за работа. Докато компютърните машини имат нужда от много енергия, за да извършват своите операционни системи.