При типичната трансплантация на стволови клетки за лечението на рак се използват много високи дози химиотерапия, понякога заедно с лъчелечение, за да се опитат да убият всички ракови клетки.

По този начин обаче се  убиват и стволовите клетки в костния мозък. Скоро след лечението с химиотерапия и лъчетерапия, стволовите клетки се трансплантират на мястото на унищожените. Тези стволови клетки се въвеждат във вената, подобно на кръвопреливане. С течение на времето се заселват в костния мозък и започват да растат и да произвеждат здрави кръвни клетки.

Различават се два основни вида трансплантации на стволови клетки, като имената им идват от вида на източника на стволовите клетки, а именно:

  • Автоложни- стволовите клетки идват от един и същ човек, който ще получи трансплантацията.
  • Алогенни- стволовите клетки идват от съответстващ или несвързан донор.

Автоложна трансплантация на стволови клетки

При този вид трансплантация, собствените стволови клетки се отделят и събират от кръвта, още преди пациента да получи съответното  лечение, което ще ги унищожи (високодозова химиотерапия). Стволовите клетки се извличат от кръвта или костния мозък и след това се замразяват. След като пациента премине високодозовата химиотерапия и/ или радиация, за да убие раковите клетки, стволовите клетки се размразяват и се вливат отново на пациента.

Едно от най- сериозните предимства на трансплантацията на автоложни стволови клетки е, че получавате обратно собствените си клетки. Не е нужно да се притеснявате за новите стволови клетки (наречени „присадени клетки“ или „присадка“), които атакуват тялото Ви и за това как организма ще реагира на тях. Но все пак и тук съществува риск от неуспех, което означава, че трансплантираните стволови клетки , не попадат в костния мозък и не възпроизвеждат нови кръвни клетки.

Този вид трансплантация на стволови клетки се използва главно за лечение на някои левкемии, лимфоми и множествен миелом.

Левкемията  е рак на ранните кръвотворни клетки. Най-често левкемията е рак на белите кръвни клетки, но някои левкемии започват и в други кръвни клетки. Левкемията често се описва като остра (бързо развиваща се) или хронична (бавно нарастваща). Различните видове левкемия имат различни възможности и перспективи за лечение.

Лимфомът е рак, който започва в клетките, които са част от имунната система на организма. Това да знаете какъв тип лимфом имате  е много  важно, защото засяга Вашите възможности за лечение и прогнозата Ви. Ако не сте сигурни кой тип имате, попитайте Вашия лекар, за да получите точната информация.

Множественият миелом представлява злокачествено новообразувание, ангажиращо костния мозък. Дължи се на пролиферация на плазмените клетки, които са вид бели кръвни клетки, специализирани в производството на имуноглобулини.

Обикновено се среща след 60 годишна възраст и е по-чест при мъже, отколкото при жени.

Автоложната трансплантация понякога се използва за други видове рак, като рак на тестисите и невробластом, както и някои видове рак при децата. Лекарите се стремят да постигнат това  как автоложните трансплантации могат да се използват за лечение на други заболявания, като системна склероза, множествена склероза (MS), болест на Crohn и системен лупус еритематоза (лупус).

Възможен недостатък на автоложната трансплантация на стволови клетки е , че раковите клетки могат да се „съюзят” със стволовите и след това да бъдат върнати обратно заедно в организма на пациента.  Освен това, имунната система на пациената е същата, както и преди трансплантацията. Това означава, че раковите клетки са успели да избягат от атаката от имунната ви система преди и може да са в състояние да го направят отново.

За да предотвратят това, някои центрове третират стволовите клетки преди да бъдат върнати на пациента, за да се опитат да убият останалите ракови клетки. Това може да се нарече прочистване. Не е ясно, че това наистина помага, тъй като все още не е доказано, че намалява риска от връщане на рака. Възможен недостатък на прочистването е, че някои нормални стволови клетки могат да бъдат загубени по време на този процес. Това може да отнеме на тялото повече време да започне да произвежда нормални кръвни клетки и да доведе до много ниски нива на белите кръвни клетки или тромбоцитите за дълъг период от време, което от своя страна пък засилва риска  от инфекции и проблемите  с кървенето.

Друг начин, чрез който да се унищожат повторно върнатите ракови клетки включва даване на противоракови лекарства след трансплантацията. Стволовите клетки не се лекуват. След трансплантацията, пациентът получава противоракови лекарства, за да се отърве от всякакви ракови клетки, които може да са в тялото. Това се нарича in vivo прочистване.

Тандемна трансплантация или двойна автоложна трансплантация

Правенето на две автоложни трансплантации подред е известно като тандемна трансплантация или двойна автоложна трансплантация. При този вид трансплантация пациентът получава два курса на високо дозова химиотерапия, всеки от които е последван от трансплантация на собствени стволови клетки. Всички необходимите стволови клетки се събират преди първата високо дозова химиотерапия и половината от тях се използват за всеки трансплант. Обикновено 2-те курса на химиотерапия се дават в рамките на 6 месеца. Втората се дава, след като пациентът се възстанови от първия.

За сега тандемните трансплантации се използват предимно за лечение на множествена миелома и напреднал рак на тестисите. Но лекарите не винаги са съгласни, че те наистина са по-добри от една трансплантация за определени видове рак. Тъй като това включва 2 трансплантации, рискът от сериозни  негативни резултати е по-висок, отколкото при една трансплантация. Тандемните трансплантации все още се изследват, за да се докаже кога те биха били най- подходящи.

Понякога автоложна трансплантация, последвана от алогенна трансплантация, може да се нарече тандемна.

Алогенна трансплантация на стволови клетки

При алогенните трансплантации на стволови клетки се използват клетки от донор. В най-често срещания тип алогенна трансплантация, стволовите клетки идват от донор, чийто тип тъкан съвпада с пациента. Най-добрият донор е близък член на семейството, обикновено брат или сестра. Ако нямате добро съответствие с член в семейството си, донор може да бъде намерен в широката общественост чрез национален регистър. Кръвта, взета от плацентата и пъпната връв на новородените, е по-нов източник на стволови клетки за алогенна трансплантация. Наричана кръв от пъпна връв, този малък обем кръв има голям брой стволови клетки, които се размножават бързо. Но често има недостиг на стволови клетки в единица кръв от пъпна връв за големи възрастни, така че повечето трансплантации на кръв от пъпна връв, които се правят досега, са били при деца и подрастващи. Изследователите търсят начини да използват стволовите клетки от пъпна връв за трансплантация на възрастни. Единия подход е, като  се намери начин да се размножи броя на стволовите клетки в лабораторни условия преди трансплантацията. Друг подход е използването на кръвта от пъпна връв от 2 деца за една трансплантация на възрастни, наречена трансплантация с двойна сърцевина. Третият начин, по който се използва кръвта от пъпна връв, е в мини-трансплантация. Използват се и други стратегии за по-добро използване на трансплантациите на кръв от пъпна връв.

Плюсове на трансплантация на алогенни стволови клетки: Донорните стволови клетки произвеждат свои собствени имунни клетки, които могат да помогнат при убиването на раковите клетки, които остават след лечение с висока доза  химиотерапия. Други предимства са, че донорът често може да бъде помолен да дари повече стволови клетки или дори бели кръвни клетки, ако е необходимо, и стволовите клетки от здравия донор не съдържат ракови клетки.

Недостатъци на трансплантация на алогенни стволови клетки: трансплантираните донорни стволови клетки могат да умрат или да бъдат унищожени от тялото на пациента, преди да се заселят в костния мозък. Друг риск е, че имунните клетки от донора не могат просто да атакуват раковите клетки – те могат да атакуват здрави клетки в тялото на пациента. Това се нарича болест на присадката срещу гостоприемника. Съществува и много малък риск от някои инфекции от донорните клетки, въпреки че донорите се тестват преди даряването. По-висок риск идва от инфекциите, които сте имали преди това. Тези инфекции могат да се появят след алогенна трансплантация, тъй като имунната Ви система се държи под контрол (потисната) от лекарства, наречени имуносупресивни лекарства.

Мини трансплантация

Пациентите, получаващи мини трансплантация, получават по-малко химиотерапия и / или лъчение, отколкото при тези със  стандартна трансплантация. За разлика от стандартната алогенна трансплантация, клетки от донора и пациента съществуват заедно в тялото на пациента известно време след мини-трансплантация. Но бавно в продължение на месеци донорните клетки поемат костния мозък и заменят клетките на собствения костен мозък на пациента. Тези нови клетки след това могат да развият имунен отговор на рака и да помогнат за унищожаването на раковите клетки на пациента. Едно от предимствата на мини-трансплантацията е, че този метод използва по-ниски дози химиотерапия и / или радиация. И тъй като стволовите клетки не са убити, броят на кръвните клетки не спада толкова ниско, докато чакат новите стволови клетки да започнат да произвеждат нормални кръвни клетки. Това е особено полезно за по-възрастните пациенти или  тези с други здравословни проблеми. Рядко може да се използва при пациенти, които вече са минали една  трансплантация.

Защо е важна съвместимостта между донор и реципиент.

Много е важно донорът и получателят да са с близки тъкани, за да се избегне отхвърляне на присадката. Отхвърлянето на присадката се случва, когато имунната система на получателя разпознава донорните клетки като чужди и се опитва да ги унищожи.

По- често срещано усложнение  е, когато донорните стволови клетки създадат собствени имунни клетки които  могат да видят клетките на пациента като чужди и да атакуват новия си „дом“.