Зъбната пулпа се намира  в централната част на зъба, изпълнена с мека (слизеста) съединителна тъкан.

Тази тъкан съдържа кръвоносни съдове и нерви, които навлизат в зъба от отвора на върха на корена (foramen apicale). На границата между дентина и пулпата са одонтобластите, които поставят началото на дентина. Други клетки в пулпата са фибробластите, преодонтобластите, макрофаги и Т-лимфоцити. Познатото наименования на  пулпата е „нервът“ на зъба. Именно там се съдържат и стволови клетки.

Стволовите клетки са плурипотентни клетки, които имат свойството да се диференцират в различни типове клетки на човешкото тяло. Няколко проучвания са развили мезенхимни стволови клетки (MSCs) от различни човешки тъкани, периферна кръв и телесни течности. Тези клетки след това се характеризират с клетъчни и молекулярни маркери, за да разберат техните специфични фенотипове. Стволовите клетки от зъбна пулпа (DPSC) имат фенотип на MSC и се диференцират в неврон, кардиомиоцити, хондроцити, остеобласти и  чернодробни клетки . По този начин DPSC показаха голяма потенциалност за използване в регенеративната медицина за лечение на различни човешки заболявания, включително проблеми, свързани със зъбите. Тези клетки също могат да се развият в индуцирани плурипотентни стволови клетки чрез включване на плурипотентни маркери и използване за регенеративни терапии на различни заболявания. DPSCs са получени от различни зъбни тъкани.

Стволовите клетки, които се намират в пулпата на млечните зъби са образувани по време на шестата седмица от развитието на бебето в утробата. Те съдържат уникални мезенхимни стволови клетки МСК (MSCs), които имат потенциал да бъдат използвани в широк спектър от медицински лечения, като тъкани и костната регенерация.

Зъбният пулп е интересен източник на възрастни стволови клетки, поради голямото количество налични клетки и неинвазивността на методите за изолиране в сравнение с други източници.

За какво могат да се използват?

Стволовите клетки от пулпа на млечен зъб могат да бъдат важна част от регенеративната медицина и лечението на болести като:

 

  • Злокачествени и незлокачествени заболявания на кръвта
  • Зъбна регенерация
  • Костна регенерация
  • Миокарден инфаркт
  • Увреждания свързани с моторно невронното възстановяване
  • Невродегенеративни заболявания
  • Мускулно възстановяване
  • Мускулна дистрофия

Как става извличането на стволови клетки от пулпата на млечен зъб?

Добре е да сте подготвени още преди зъбчето да е започнало да се клати. Това означава да сте направили нужните уговорки с банката за стволови клетки. След като забележите, че разклащането е започнало внимателно го насърчете да изпадне или си уговорите среща с Вашия стоматолог. Най- добре е това да се случи при специалист, който знае за какво ще се използва в последствие зъбчето.

Веднага след отстраняване на зъба, той трябва да се постави в специален комплект за транспортиране, където няма опасност пулпата да изсъхне. Поставянето трябва да се случи до 15тата минута след изваждането.

Поставете всичко във Вашият колекционен комплект, обадете ни се веднага и ние ще организираме взимането и транспоритрането на пробата Ви до нашите лаборатории. Ако зъбчето на Вашето дете падне през нощта, можете да го запазите в хладилника за една нощ. Вашето обаждане до нас трябва да бъде първото нещо което трябва да направите на сутринта. Зъбът трябва да достигне нашата лаборатория не повече от 72 часа, след като е паднал.

След това се прави кръвна скрининг процедура, като се проверява за HIV, HTLV, хепатит B и C и сифилис.

След като зъбът е бил получен в нашата специална построена за целта стерилна лаборатория, нашите специалисти оценяват неговото качество, с цел да се уверим, че той е здрав и съдържа зъбната пулпа, която е жизнеспособна за извличане на стволови клетки. От един млечен зъб могат да се изолират между 10 и 100 хиляди мезенхимни /тъканно-регенериращи/ клетки.

След това се извличат стволовите клетки от пулпа се и отделят от всички други части на зъба. Изолираните стволови клетки се посяват в културна среда от пластмаса, като се наблюдава техият растеж под микроскоп, за да се провери, че процесът е бил успешен. От този момент ние култивираме стволовите клетки и ги подготвяме за дългосрочно криосъхранение.

Общи характеристики на стволовите клетки от зъб

Всъщност има различни видове мезенхимни стволови клетки, които могат да се извлекат от зъби. Зависи от мястото на извличане и се разделят на клетки извлечени от пулпата- dental pulp stem cells (DPSCs), пародонтални лигаментни стволови клетки-periodontal ligament stem cells (PDLSCs), апикални стволови клетки от папила- apical papilla stem cells (SCAPs), зъбни фоликулни стволови клетки-dental follicle stem cells  (DFSCs) и стволови клетки от гингивални тъкани -gingival tissue stem cells (GMSCs) . Най- общо се наричат стволови клетки от зъби- dental stem cell (DSCs). Този набор от стволови клетки е особено интересен, защото зъбите, независимо от малкия им размер, са източник на изобилие от клетки за терапевтични процедури и тяхното приготвяне може да бъде свързано с рутинно извличане на зъбите, което не поставя допълнителна тежест върху пациента.

Въпреки това някои автори предполагат, че тази широка хетерогенност на DSCs може да бъде недостатък при клиничните приложения, ако клетъчният произход не е разпознаваем, тъй като различни субпопулации на DSCs могат да имат различни потенциали за пролиферация и диференциация, които биха могли да предотвратят получаването на перфектно предвидими и възпроизводими резултати.

По време на ембрионалното развитие, зъбната пулпа е тъкан, която някои автори са описали като „ектомененхим“, защото тя е получена от ектодермални клетки, които растат в периферията на нервната тръба, мигрират към оралната област и след това се диференцират в клетки на мезенхима фенотип. Епителните клетки пораждат емайлообразуващи амелобласти и MSCs образуват онтобласти, целулоза и пародонтален лигамент.

Функционално, зъбният пулп е отговорен за поддържането и ремонта на пародонталната тъкан и свързаната с нея имунна система, има висок регенеративен капацитет и реагира на различни видове увреждания. Например, в случаи на тежко дразнене, дължащо се на дълбок кариес или реставрационни процедури, водещи до разрушаване на слоя от одонтобласти или пулппрогени (DPSCs), клетките на зъбния пулп пролиферират и мигрират в увредената тъкан, за да се диференцират в одонтобласт и да образуват репаративен дентин.

Как се изолират  стволови клетки от пулпа (DPSCs) ?

Описани са два основни метода на изолиране: метода на експлантацията ( присадката) и метода на ензимното разграждане на целулозната тъкан. Използвайки първия метод, целулозната тъкан се отстранява хирургично и клетките се отглеждат от тъканни фрагменти, докато при втората техника зъбната пулпа се смила, като се използва колагеназа и се разлага, след което клетките се посяват, когато се наблюдава клетъчна пролиферация.

Приложения на стволови клетки от пулпа (DPSCs)

Предполага се, че зъбният пулп е потенциален източник на стволови клетки за ортопедична, орална и максилофазова реконструкция. Въпреки че има вероятност такива клетки да имат приложения извън обхвата на стоматологичната система, досега повечето от проучванията съобщават за способността на тези клетки да генерират минерализирана тъкан, структури от извънклетъчна матрична форма, дентин, пародонтален лигамент или зъболекарски пулп.

Стволови клетки от пулпа и възстановяването на тъкани

Известно е, че MSC са включени в растежа, заздравяването на рани и замяната на клетките при физиологични и патологични състояния. Показано е, че тези клетки са ефективни при регенериране на пародонтална тъкан, диабетна критична исхемична тъкан на крайниците, костни увреждания, причинени от остеонекроза, кожни лезии, причинени от изгаряния, чернодробна, нервна и скелетна мускулна тъкан и кръвоносни съдове, между другите тъкани. Що се отнася до DPSC, тяхната способност да се диференцират в одонтобласти е основна полза за тяхното използване в зъбното тъканно инженерство, но нарастващо доказателство, че тези стволови клетки също са способни да ремонтират екстраорални тъкани, например тъкани на мускулно-скелетната система, поради техните прилики до MSCs, получени от костен мозък, води до това те да бъдат признати за един от най-достъпните и привлекателни мултипотенциални MSC с високи темпове на растеж, използвани в инженерната тъкан и в регенеративната медицина.

От кога съществува процедурата за изваждане на зъби с цел извличане на стволовите клетки?

Още през 2003 г. американски учени откриват, че пулпата на млечния зъб е ценен биологичен източник на мезeнхимни стволови клетки, които могат да бъдат изолирани, криосъхранени и използвани за лечение в критичен за човека момент. Научното постижение е огромно. С него към най-популярния метод за извличане на стволови клетки от пъпната връв и плацентата, се прибавя още един, с безспорни предимства. Той дава втори шанс на родителите, изпуснали първия – да съхранят стволови клетки при раждането на децата си. Днес технологията се практикува успешно в САЩ, Великобритания, Гърция и от няколко години в България.

Изпълнението на тази процедура в България е напълно достъпно и възможно, според всички изисквания на медицинските стандарти и специални закони. Засилен интерес се проява към вземането млечни зъбчета, като най-добрата превантивна мярка, като форма на застраховка срещу неблагоприятно развитие на здравословното състояние в бъдеще. Екстракцията на млечно зъбче е безопасен, естествен и изцяло неинвазивен метод за извличане и съхранение на стволови клетки. Подходящата възраст е от 5 до 12 години. Като начало зъболекар преценява дали зъбчето е подходящо, извършвайки преглед на фронталните горни и долни зъби.  Изисква се зъбчето да е с лека степен на разклащане и е много важно коренът да бъде запазен максимално. Ето защо зъбчето не е се оставя да падне само, а се вади веднага, щом започне да се клати. Преди манипулацията се прави панорамна или секторна снимка, за да се установи състоянието на зъбчето, а  изваждането му се извършва с локална упойка, за да се предотврати евентуалния дискомфорт у пациента.

Специалистите препоръчват екстракция на две зъбчета, защото пулпата на едно зъбче води до съхранение на една проба биологичен материал за приложение. Медицинската логика води до това, че колкото повече материал има, толкова повече терапевтични приложения се дават.