Известно е, че мускулите се регенерират чрез сложен процес, който включва няколко стъпки и стволови клетки. Направено наскоро проучване, ръководено от изследователи от университети в Испания и Португалия (Pompeu Fabra University (UPF, Spain)/Centro Nacional de Investigationes Cardiovasculares (CNIC, Spain)/CIBERNED (Spain) and Instituto de Medicina Molecular João Lobo Antunes (iMM, Portugal), публикувано на 15 октомври в списание Science описва нов начин за възстановяване на мускулите след физиологични увреждания, разчитащ на пренареждането на ядрата на мускулните влакна и независимо от мускулните стволови клетки, съобщава сайтът news-medical.net. Този защитен механизъм проправя пътя към по-добро разбиране на възстановяването на мускулите във физиологията и заболяванията.

Скелетната мускулна тъкан, органът, отговорен за движението, се формира от клетки (влакна), които имат повече от едно ядро, което с почти уникална характеристика в нашето тяло. Въпреки пластичността на тези влакна, тяхното свиване може да бъде свързано с мускулно увреждане.

Дори при физиологични условия регенерацията е от жизненоважно значение за мускулите да издържат на механичното натоварване на свиването, което често води до клетъчно увреждане. Въпреки че регенерацията на мускулите е изследвана задълбочено през последните десетилетия, повечето изследвания са съсредоточени върху механизми, включващи няколко клетки, включително мускулни стволови клетки, които са необходими, когато настъпи обширно мускулно увреждане, казват учените.

Уилям Роман, първи автор на изследването и изследовател, Университет Помпеу Фабра казва, че в проучването е открит алтернативен механизъм за възстановяване на мускулна тъкан, който е в съчетание с мускулни влакна. Изследователи ( като Антонио Серано (UPF) и Мари Кармен Гомес-Кабрера (Университет на Валенсия и INCLIVA)) използвали различни ин витро модели на нараняване и модели на упражнения при мишки и хора, за да проучат дали при нараняване ядрата се привличат към мястото на увреждането, ускоряване на възстановяването на контрактилните единици.

След това екипът анализирал молекулярния механизъм на това наблюдение: „Нашите експерименти с мускулни клетки в лабораторията показаха, че придвижването на ядра до местата на нараняване е довело до локално доставяне на молекули на мРНК. Тези молекули на мРНК се транслират в протеини на мястото на нараняване да действа като градивни елементи за възстановяване на мускулите“, обяснява Уилям Роман. „Този ​​процес на самовъзстановяване на мускулните влакна протича бързо както при мишки, така и при хора след мускулно нараняване, предизвикано от упражнения, и по този начин представлява времево и енергийно ефективен защитен механизъм за възстановяване на незначителни лезии“, добавят изследователите.

В допълнение към своите последици за изследванията на мускулите, това проучване въвежда и по-общи понятия за клетъчната биология, като например движението на ядра до местата на нараняване. „Едно от най-интересните неща за тези клетки е движението по време на развитието на техните ядра, най -големите органели вътре в клетката, но причините, поради които ядрата се движат, са до голяма степен неизвестни. Сега показваме функционално значение за това явление в зряла възраст по време на възстановяването, лечението и регенерацията на клетките “, казва Едгар Р. Гомес, ръководител на групата в Instituto de Medicina Molecular и професор в Медицинския факултет на Университета в Лисабон, който е ръководител на изследването.

Що се отнася до важността на тези открития учените са съгласни, че: „Това откритие представлява важен напредък в разбирането на мускулната биология, във физиологията (включително физиологията на упражненията) и мускулната дисфункция“.

Какво представляват мускулните тъкани и мускулите?

Мускулната тъкан е образувана от силно удължени клетки, наречени мускулни влакна. Миофибрилата е основната функционална единица и е изградена от съкратителни белтъци – актин и миозин. Основната функция на мускулната тъкан е двигателната, която осигурява възбудимостта, проводимостта и съкратимостта.

Възбудимост – това е свойството на клетката да премине от състояние на покой в активно състояние под действие на дразнители.

Проводимост – способността на клетката да предава възбуждането като нервен импулс по дължината си.

Съкратимост – способността на мускулната клетка да намалява дължината си.

Произхода на мускулната тъкан е от мезодермата.

Видове мускулна тъкан

Скелетна

Тя е образувана от влакна, които погледнати под микроскоп изглеждат напречнонабраздени. Изгражда мускулите на туловището, крайниците и главата. Чрез съкращението ѝ се осъществява придвижването на тялото в пространството. Съкращенията на напречнонабраздената мускулна тъкан са волеви – настъпват по желание на човека. Мускулатурата на скелета е изградена от скелетна мускулатура и малко хлабава влакнеста тъкан, която огражда мускулните съдове и нерви. Отвън мускулите са покрити от дебела капсула от уплътнена влакнеста тъкан наречена епимизиум. Напречнонабраздена мускулна тъкан – има дълги многоядрени клетки, като ядрата са разположени в периферията на клетките, под клетъчната мембрана. При наблюдение с микроскоп на напречнонабраздената мускулна тъкан клетките имат тъмни и светли ивици, което се дължи на миофибрилите, откъдето е получила и името си. Тези мускулни влакна изграждат скелетните мускули и извършват бързи и мощни съкращения с кратък период на почивка, затова се изморяват лесно. Съкращават се волево под действието на импулси, идващи от кората на главния мозък. Заема 40% от масата на тялото. Напречната набразденост на мускулите е възникнала още в ранните етапи на еволюцията.

Максимална скорост на скъсяване:

бързи влакна;

бавни влакна.

Двата вида влакна съдържат изоензими, които се различават по начина, по който разцепват АТФ. Това определя скоростта за максимално скъсяване на мускулните влакна. Влакна, съдържащи миозин с висока АТФ-активност биват бързи, а тези с миозин с по-ниска АТФ-активност са бавни. Бързите мускулни влакна се съкращават бързо, но за сметка на това се уморяват бързо.

Оксидативни влакна.

Съдържат множество митохондрии и в резултат на това имат висок капацитет на окислително фосфорилиране. Заобиколени са от множество кръвоносни съдове и съдържат големи количества от протеина миоглобин. Последният придава тъмночервен цвят на мускулите и осигурява малки кислородни запаси във влакното.

Гликолитични влакна.

Тези влакна имат малко количество митохондрии, но за сметка на това имат голяма концентрация на гликолитичен ензим и запас от гликоген. Заобиколени са от по-малко кръвоносни съдове и имат по-малко количество миоглобин. Това обезцветява влакното, поради което се нарича бяла мускулатура. Обикновено гликолитичните влакна имат по-голям диаметър от оксидативните.

Болшинството мускули са смесени, като в различни пропорции съдържат бели и червени влакна. По-ясно разделение на бели и червени мускули например има при заека и кокошката.

Гладка

Състои се от къси, гладки влакна, които не са напречнонабраздени, а гладки погледнати през микроскоп. Изгражда кухите вътрешни органи – стомах, черва, кръвоносни съдове и др. От съкращението ѝ зависят жизненоважни процеси като дишането, кръвообращението и храносмилането. Съкращението на гладката мускулна тъкан е неволево – не се извършва по желанието на човека. Контрахира се бавно, но развива голяма контрактилна и натискна сила. Изградена е от вретеновидни клетки с едно ядро, разположено в центъра. Миофибрилите трудно се различават с микроскоп, затова и е наречена така. Извършва бавни ритмични съкращения без признаци на умора и за разлика от напречнонабраздената, се контролира от вегетативната нервна система. Повишаването на температурата води до разширяването им, а студът стимулира съкращението им. Изгражда стените на храносмилателната, отделителната, дихателната система и на кръвоносните съдове.

Хистологично гладките мускули се отличават от напречнонабраздените с липсата на набряздяване. Най-голямата разлика от тях се дължи на контрактилните протеини. При скелетните мускули тези протеини са прецизно подредени, в резултат на което се наблюдава и набраздеността. При гладките обаче липсва такава прецизност при подреждането, вследствие на което липсва набразденост. Гладките мускули се контрахират много по-бавно от скелетните, скоростта на разпространение на възбудата е също по-ниска. Съкращаването им и поддържането на тонуса се извършва с много по-малко енергия в сравнение с напречнонабраздените. Ето защо въпреки че те работят непрекъснато през целия живот, гладките мускули не се уморяват.

Сърдечна

Образувана е от влакна, които са по-къси от тези, които образуват скелетната мускулна тъкан и погледнати под микроскоп те изглеждат напречнонабраздени. Сърдечната мускулна тъкан изгражда мускулите на сърцето. Заедно с гладката мускулна тъкан тя се причислява към неволевата мускулатура. Въпреки това обаче притежава известна автономия и автоматизъм. Ритмичните контракции се дължат на собствен команден пункт наречен синусов възел. Въпреки това обаче важна роля в регулацията на сърдечната дейност изпълнява нервната тъкан. Допълнително сърдечната мускулна тъкан се изгражда от два подвида – работна и проводяща. Изградена е от клетки, които в краищата си се разклоняват. Клетките ѝ се свързват чрез междуклетъчни дискове. Извършва бързи и ритмични съкращения с дълъг период на почивка, затова и не се изморява. За нея е характерно свойството автоматия – способността да генерира импулси без въздействие отвън, но се влияе и от вегетативната нервна система. Изгражда само сърцето.

Връзката на скелетните мускули със сухожилията и фасциите се осъществява с помощта на колагенни влакна, които оплитат краищата на мускулните влакна. Те образуват циркулярни и спирални слоеве без да навлизат във вътрешността на влакното. В края на всяко мускулно влакно откъм страната на сухожилието сарколемата образува дълбоки пръстовидни издатъци. Между тях се вмъкват колагенните влакна от снопчетата на сухожилията или фасциите.