Втора част на „Интересни факти за стволовите клетки“, в която ще разберем какво е липофилинг и как излишните мазнини на човек могат да се превърнат в негово супер оръжие за млада и свежа кожа:

ФАКТ №8

стволови клеткиВ качеството на източник стволовите клетки използват:

  • костен мозък

  • назофарингеална лигавица в областта на обонятелните рецептори

  • мастната тъкан

  • плацентата и пъпната връв при новородени

  • кръв от пъпна връв

Лидери по количествено съдържание на стволови клетки са кръвта от пъпната връв и плацентата, след това следва мастната тъкан.

ФАКТ №9

използване на стволови клетки

Исторически погледнато, първите мезенхимни стволови клетки са били открити именно в костния мозък, след като дълго време в биологията и медицината се смятало, че основното депо на стволови клетки се явява самият костен мозък. Това предположение било опровергано едва през 2002 година, когато по света започнало интензивно изучаване на мезенхимни стволови клетки от различни източници. Било доказано, че стволовите клетки присъстват във всяка тъкан или орган на човек. Последните изследвания в тази област, проведени в САЩ, Япония и много други страни, показали, че най-много универсални и предпочитани за организма клетки се получават от мастната тъкан.

 В продължение на няколко години мастната тъкан се разглежда като алтернатива на костния мозък за получаване на мезенхимни стволови клетки.

Това е свързано с редица предимства, които притежава мастната тъкан: технически от нея се извличат по-лесно, а и съдържанието на стволовите ѝ клетки превъзхожда това в костния мозък. По литературни данни, от 1 мл мазнина веднага след извличане могат да се отделят около милион стволови клетки, след 2 часа около петстотин хиляди, а след 18 часа съхраняване на мазнината при 4 градуса по Целзий това количество намалява с 50 %.

Въпреки това, независимо от различните срокове на отделяне на клетките, тяхната жизнеспособност съставлява 90-98%. При това изобщо не е важно от кой участък е взета мастната тъкан – количеството, жизнеспособността и функционалната активност на клетките ще бъде еднаква. А ако се вземе под внимание, че в норма мастната тъкн съставлява 15-20% от масата на тялото при мъжете и 20-25% – при жените, то човек има доволно значителен резерв за лечение и подмладяване.

ФАКТ №10

стволови клетки от мастна тъкан

Стволовите клетки от мастната тъкан по препоръка на „Международното общество по приемане на технология за трансплантиране на мезенхимни стволови клетки, получени от мастна тъкан“ е прието да се наричат ADSCs (Adipose-Derived Stem Cells) и включват:

  1. Съдови (васкуларни) клетки: ендотелни, перицити, гладкомускулни, циркулиращи кръвни клетки – еритроцити, моноцити, макрофаги, T-лимфоцити, преадипоцити;
  1. Фибробластоподобни клетки, които са разположени по протежението на капилярите. Те се наричат мултипотентни, мезенхимни или още стромални стволови клетки.

Мезенхимните клетки на мастната тъкан имат висока пластичност и са способни да се превръщат не само в остеобласти, образуващи костната тъкан, фибробласти – съединителната тъкан, хондроцити – хрущялна татъкан, адипоцити – мастната тъкан, но и в мисоцити -мускулната тъкан, кардиомиоцити – сърдечно-мускулната тъкан, неврони – нервната тъкан, хепатоцити – чернодробната тъкан, ендотелни клетки, които обезпечават растежа на артериалните, венозните, лимфните съдове и т.н.

ФАКТ №11

фибробласти
Отделно трябва да се обърне внимание на клетките фибробласти, които игрят важна роля в процеса на самовъзстановяване. Фибробластите са основен клетъчен елемент на средния слой кожа, наречен дерма (съединителната тъкан). Освен фибробласти, дермата съдържа и някои други типове клетки като мастни и макрофаги, а също така колаген, еластин и гликозаминогликан (междуклетъчно вещество), кръвоносни съдове и жлези (потни и мастни).

Фибробластите синтезират и отделят в окръжаващата среда голямо количество биологично активни вещества, сред които са различните растежни фактори на влакната – колаген и еластин, хиалуронова киселина и други компоненти на междуклетъчните вещества, а също и ензими, с помощта на които те разрушават колагена и хиалуроновата киселина, като след това синтезират тези молекули наново. Тоест, фибробластите непрекъснато извършват разрушаването на старите, отслужили си срока влакна (колаген и еластин) и създават нови, в резултат на което междуклетъчното вещество постоянно се обновява.

Освен това фибробластите са основните клетки, обезпечаващи зарастването на раните и възстановяването на тъканите след всякакви повреди.

Техните предшественици (фибробластопободобните клетки са също и мезенхимни стволови клетки) са способни не само да мигрират в областта на огнището на повредата, но и да отделят редица биологично активни вещества. Последните активизират растежа на съдовете, привличат другите стволови или просто млади незрели клетки, стимулират тяхното делене, а също и синтетичните функции на околните клетки, включително клетките на кожата.

Както във всички органи и тъкани на човешкия организъм, в кожата произтичат възрастови изменения в течение на живота. Една от основните причини за стареенето на кожата е понижаването на активността на фибробластите: те се делят по-рядко (тъй като при всяка клетка има лимит на делене) и по-малко активно произвеждат компонентите на междуклетъчните вещества.

Постепенно те спират съвсем да се делят, намаляват интензивността на изработване на влакна и се превръщат в зрели клетки на съединителната тъкан – фиброцити. Независимо от това, че фиброцитите са вече възрастни диференцирани клетки, по своята същност те са клетки на младостта, способни постоянно да обновяват всички структурни елементи на съединителната тъкан на дермата (способни са да създават междуклетъчно вещество, колаген, еластин, хиалуронова киселина). Тези клетки не могат да се обновяват (не могат да се делят), а с възрастта процесите на синтез в тях протичат все по-малко активно. Въпреки това, по непонятни причини, процесите на разрушение и поглъщане на тъканите дълго време остава на предишното ниво. Може да се предположи, че това е свързано при процеса на стареене метаболизмът на нашия организъм се забавя. Затова с възрастта намалява дебелината на дермата, съдържанието на влагата и влакната в кожната обвивка спадат, в резулат на което се губи еластичността и гъвкавостта. В резултат кожата се разтяга и се образуват бръчки.

Фибробластни клетки.

По данни на американските изследователи възрастта, при която човек може да остане напълно здрав, е 44 години за жените (при средна продължителност на живота, 78, 8 години) и 40 години при мъжете (при средна продължителност на живота 72,6). Тоест при последните си 32-35 години всеки средностатистически човек страда от физическа немощ. Изследванията показват, че процесът на стареене започва след 30 години. Напрегнатият ритъм на съвременния живот, както и стресът, отнемат много от енергията и по този начин изострят процеса на стареене. От резултатите от тези изследвания могат да се направят няколко извода:

  1. В организма ни ръка за ръка едновременно протичат два процеса на обновяване на клетките и междуклетъчните вещества, както и разрушаването на старите, вече прослужили клетки и компонентите на междуклетъчните вещества. Състоянията здраве-болест, младост-старост зависят от равновесието на тези процеси.
  1. След тридесетата година интензивността на общата обмяна на веществата в организма на човек намалява, обновяването на клетките става по-бавно, а след това угасва напълно. В същото време процесът на разрушаване се запазва, в резултат на което постепенно намалява обемът на тъкани (мускулна, мастна, костна, кожна и т.н.). Резултатът от този деструктивен механизъм дълго време не се забелязва – съществува заложен от природата резерв от клетки. Обърнете внимание на хората около вас – до 40-45 години съхраняват младежки вид, а след това започват бързо да се проявяват и прогресират възрастови изменения. Неслучайно има поговорка: „До 30 години цяла нощ пиеш, празнуваш, а на сутринта си свеж като краставичка, нищо не си личи. От 30 до 40 години цяла нощ пиеш, празнуваш – на сутринта всичко си личи, а след 40 години цяла нощ спиш, не празнуваш, а на сутринта в лицето си така сякаш цяла нощ си пил и празнувал“. Добър образен пример се явяват старите хора – образно казано, те „изсъхват“ и се „свиват“. Трябва да се установи равновесие между процесите съзидание-разрушение.

ФАКТ №12

липофилинг

Така и така говорим за стволови клетки и подмладяване, чували ли сте за липофилинг? Това е прехвърляне на мазнини от една зона в друга с цел подмладяване и реконструкция. Липофилингът обосновано се нарича интервенция за обемно подмладяване, поради високото съдържание на стволови клетки в мастната тъкан.

Трансплантирането на мазнини не само придава обем, но и „лекува“, стимулира обновяването и подмладяването на тъканите. Освен това, изпълнявайки микро графтинг на мазнини, се провеждат микротравми на тъканите. Това предизвиква умерен стрес, в резултат на който се „събуждат“ и започват активно да функционират механизмите на самовъзстановяване и подмладяване, заложени във всеки от нас по рождение.

При това активираме само малка част от клетъчния резерв, която може и да не бъде използвана в процеса на нашия живот. Изпълнявайки липофилинг, не нанасяме сериозни увеждания на организма, тъй като не отнемаме всички мазнини. Освен това, мазнините не се изхвърлят (както при липосукцията), а се преразпределят, използвайки мазнините като „строителен“ материал. Всичко „полезно“ се съхранява в организма, мобилизирайки неговите скрити запаси.

Един аспект, който вълнува много пациентки, е възможността от развитието на рак след трансплантиране на мастна тъкан, например, в мастните жлези. Вече са проведени много изследвания, които доказват, че ако не е имало ракови клетки преди манипулацията, то трансплантирането на мастна тъкан не предизвиква онкологични процеси. Доктор G.Rigotti и др. са изследвали жени, които били оперирани от рак на млечните жлези, а след това си коригирали гърдите с липофилинг, без да се увеличи броя на пациентите с рецидив на заболяването. Това доказва, че трансплантирането на мазнини, вероятно, не предизвиква рак дори при склонни към това пациентки.

Ако се твърди, че свободното трансплантиране на мастна тъкан може да предизвика рак, то, съответно, всяка хирургична операция или всеки друг метод за прехвърляне на тъкан в еднаква степен трябва да стимулира рак, защото всяка тъкан, както вече ни е известно, съдържа стволови клетки. В този случай, подобно твърдение би наложило забрана на всички видове реконструктивна хирургия на гърдите при жените.По този начин противниците на липофилинга (основно онколози и реконструктивни хирурзи) противоречат сами на себе си.

ФАКТ №13

лаборатория

В последните години интересът към мастната тъкан и съдържащите се в нея стволови клетки е голям. Известният американски пластичен хирург Сидни Коулман разказва, че според съвременните науни данни мастната тъкан освен регенеративни свойства, притежава също антимикробни и противовъзпалителни действия.

В практиката си Коулман успешно използва мастна тъкан не само за подмладяване и придаване на обем в естестичната медицина, но и за предпазване от фотостареене (изтъняване, увисване, сбръчкване на кожата, пигментация), лечение на тъкани, повредени от от лъчева или хормонална терапия, белезни деформации и особено активно за реконструиране.

Той твърди, че стволовите клетки, присъстващи в мастната тъкан, способстват регенерирането поради образуване на нови кръвоносни съдове и създаване на млади, работещи клетки. Доктор Коулман отбелязва, че при трансплантиране на мастна тъкан дори в минимални количества следва структурно подобрение на качеството на кожата, коята става изпълнена, по-стегната, гладка и уплътнена.