Стволови клетки от пъпна връв- текущи употреби и бъдещи предизвикателства

Пъпната връв беше изхвърляна, като отпадъчен материал, но сега е известна като полезен източник на стволови клетки. Кръвта от пъпната връв се използва за лечение на деца с определени кръвни заболявания от 1989 г. насам и изследвания за използването ѝ за лечение на възрастни постигат все по- голям напредък. И така, какви са настоящите предизвикателства за изследванията на кръвта от пъпна връв и как може да се използва – сега и в бъдеще?

Какво знаем?
Кръвта от пъпната връв и плацентата може лесно да бъде събрана и замразена за по- нататъшна употреба. Кръвта от пъпната връв съдържа кръвни (хематопоетични) стволови клетки, които могат да произвеждат всички останали клетки, намиращи се в кръвта, включително клетки от имунната система. Трансплантация на хематопоетични стволови клетки (HSCs) от кръв от пъпна връв може да се използва за лечение на няколко различни кръвни заболявания, като например левкемия. Донорските стволови клетки, дават по- голям риск за несъвместимости на имунната система, познато като болест на присадката срещу приемника.
Недостатъка на кръвта от пъпна връв е, че съдържа по-малко хематопоетични стволови клетки, в сравнение с трансплантацията на костен мозък, което означава, че възрастните пациенти често изискват два обема кръв от пъпна връв за лечение. Изследователите изследват начините за разширяване на броя на хематопоетичните стволови клетки в кръвта от пъпна връв в лабораториите, за да може еднократно даване на кръв от пъпна връв да може да осигури достатъчно клетки за един или повече HSCs трансплантанти.

Какви са предизвикателствата?
Голямо предизвикателство, пред което са изправени много области на медицинските изследвания и лечения, е коригирането на дезинформацията. Клиниците силно подкрепят даването на кръв от пъпна връв на банките за обществена кръв. Това значително помага да се увеличи доставката на кръв от пъпна връв на хората, които се нуждаят от нея. Т.е., целта е хората да знаят, че дори тяхното собствено дете, никога да не използва стволовите клетки от пъпната си връв, то те могат да бъдат в полза на други нуждаещи се.
Употреби на стволвите клетки от пъпна връв днес.
Кръвта от пъпна връв се използва за лечение на деца с ракови заболявания като левкемия или генетични кръвни заболявания, като анемия Fanconi. Кръвта от пъпната връв се трансплантира в пациента, където хематопоетичнитев стволови клетки могат да направят нови, здрави кръвни клетки, за да заменят увредените от болестта на пациента или след медицинско лечение като химиотерапия за рак. Така кръвта от пъпна връв дава добра алтернатива при някои пациенти, като заменя необходимостта от трансплантация на костен мозък. Тя е по-лесна за събиране от костния мозък и може да бъде съхранявана и замразена, докато не е необходима.
Трансплантациите на кръв от пъпна връв обаче имат и ограничения. Лечението на възрастни с кръв от пъпна връв обикновено изисква две единици кръв от пъпна връв за лечение на един възрастен. Клиничните изпитвания, използващи „двойна трансплантация на кръв от пъпна връв“ за възрастни, са показали резултати, подобни на тези на други източници на HSCs, като костен мозък или мобилизирана периферна кръв. Провеждат се текущи проучвания за разширяване на  единица кръв от пъпна връв за употреба при възрастни. Кръвта от пъпната връв може също да се използва само за лечение на кръвни заболявания. Не са провеждани терапии за заболявания, които не са свързани с кръвта, като се използват хематопоетичнитев стволови клетки от кръв от пъпна връв.

Текущи изследвания: кръвни заболявания
Основно ограничение на трансплантацията на кръв от пъпна връв е, че кръвта, получена от една пъпна връв, не съдържа толкова хемопоетични стволови клетки, колкото може да даде една трансплантация на костен мозък. Учените вярват, че това е основната причина, поради която лечението на възрастни пациенти с кръв от пъпна връв е толкова трудно: възрастните са по-големи и имат нужда от повече HSCs в сравнение с  децата. Трансплантация, съдържаща твърде малко HSCs, може да не успее или да доведе до бавно образуване на нова кръв в тялото в ранните дни след трансплантацията. Това сериозно усложнение е частично преодоляно чрез трансплантиране на кръв от две пъпни връви на по-големи деца и възрастни. Резултатите от клиничните опити в трансплантации на двойно кръв от пъпна връв (на мястото на трансплантации на костен мозък) показват, че техниката е много успешна. Някои изследователи също се опитаха да увеличат общия брой на HSCs, получени от всяка пъпна връв, като събират допълнителна кръв от плацентата.
Много изследвания са насочени към усилване на броя на HSCs, които могат да бъдат получени от една кръвна проба, чрез отглеждане и умножаване на стволовите клетки в лабораторията. Това е известно като „ex vivo разширение“. Няколко предварителни клинични изпитвания, използващи тази техника, са в ход. Досегашните резултати са смесени: някои резултати предполагат, че ex vivo разширението намалява времето, необходимо за появата на нови кръвни клетки в организма след трансплантация, но въпреки това, възрастните пациенти все още се нуждаят от кръв от две пъпни връви. Необходими са повече проучвания, за да се разбере дали има реална полза за пациентите и този подход все още не е одобрен за рутинна клинична употреба.

Текущи изследвания: други заболявания
Няколко изследователски екипа са съобщили за проучвания при животни, които предполагат, че кръвта от пъпна връв може да ремонтира тъкани, различни от кръвта, при заболявания, вариращи от сърдечни атаки до удари. Тези констатации са противоречиви: учените често не могат да възпроизведат такива резултати. Когато се наблюдават благоприятни ефекти, те могат да бъдат много леки и не достатъчно значими, за да бъдат полезни за разработване на лечение. Ако има положителни ефекти, те биха могли да бъдат обяснени не от кръвните клетки от пъпна връв, които произвеждат нервни или сърдечни клетки, а от клетките в кръвта от пъпна връв, освобождаващи вещества, които помагат за поправянето на телесните увреждания.
Текущите изследвания имат за цел да отговорят на тези въпроси, за да установят дали в бъдеще може да се развие безопасно и ефективно лечение на не кръвни заболявания, като се използва кръв от пъпна връв. Клинични проучвания в много ранен стадий вече изследват използването на трансплантации от пъпна връв за лечение на деца с мозъчни заболявания като церебрална парализа или травматично мозъчно увреждане. Тези проучвания обаче все още не показват положителни ефекти и повечето учени смятат, че са необходими много повече лабораторни изследвания, за да се разбере как се държат кръвните клетки от пъпна връв и дали те могат да бъдат полезни при тези видове лечение.

Малко повече за пъпната връв
Пъпната връв е уникална част от ембриона с безценна функция – съединява плода с плацентата, а по този начин и с организма на мама.
Пъпната връв се оформя към края на първия триместър от бременността. Като консистенция прилича на гъст гел или желе. В средата му се намират две артерии и една вена. По тях се доставят всички нужни за растежа на бебето елементи от организма на майката – кислород, хранителни вещества. В обратната посока пък се отделят остатъците от обмена. Обикновено дебелината на пъпната връв при раждането е около сантиметър, сантиметър и половина. Тя е обвита от съединителна тъкан, която се нарича Вартонова пихтия. В състава на пъпната връв влизат 2 пъпни артерии и 1 пъпна вена. Чрез двете артерии кръвта от фетуса се изнася към плацентата и майчиния организъм, тя е богата на отпадни вещества образували се при обеменните процеси на фетуса и бедна на кислород. Чрез пъпната вена кръвта от майчиния организъм достига до фетуса. Тя носи кръв, богата на вещества, необходими за развитието на плода.
Стените на пъпните артерии и вени са доста дебели, поради наличието на дебел слой от гладкомускулни клетки. Този факт е от съществено значение при раждането когато се прекъсва връвта. Гладкомускулните клетки бързо се контрахират и спират изтичането на кръв извън съда. Пъпната връв се скъсва при някои животни от тежестта на изпадащия плод при раждане. Други видове животни сами я прегризват, а при хората се прекъсва с помощта на хирургически инструменти.
След раждането на бебето, кръвта в пъпната връв си остава там. Сравнително лесно се събира, без риск за майката или бебето. Тя съдържа хематопоетични (кръвни) стволови клетки: редки клетки, които обикновено се срещат в костния мозък. Хематопоетичните стволови клетки (HSC) могат да направят всеки тип клетки в кръвта – червените кръвни клетки, белите кръвни клетки и тромбоцитите. Те са отговорни за поддържането на кръвната продукция през целия ни живот. Те са били използвани в продължение на много години чрез трансплантации на костен мозък за лечение на кръвни заболявания.

Има няколко доклада, които предполагат, че кръвта от пъпна връв може да съдържа други видове стволови клетки, които могат да произвеждат специализирани клетки, които не принадлежат към кръвта, като например нервните клетки. Тези открития все още не са широко приети, защото имат някои противоречия.
През последните 20 години повече от 20 000 пациенти от цял свят са получили транспалнтация на кръв от пъпна връв. Има над 130 обществени кръвни банки за кръвни клетки в 35 страни. Те се регулират от правителствата и се придържат към международно приетите стандарти за безопасност, качество и етика.
В бъдеще
Редица кръвни нарушения вече са лекувани с използване на кръв от пъпна връв.
Експертите смятат, че кръвта от пъпна връв е важен източник на кръвни стволови клетки и очакват, че пълният ѝ потенциал за лечение на кръвни нарушения все още предстои да бъде разкрит. Други видове стволови клетки, като индуцирани плурипотентни стволови клетки, може да се окажат по-подходящи за лечение на несвързани с кръвта заболявания, но този въпрос може да бъде отговорен само чрез по-нататъшни изследвания.

 

2018-04-02T13:30:26+00:00април 2nd, 2018|
Обадете ни се!