Инвитро клиника в София- МЦ Афродита

Какво е асистирана репродукция?

Когато една жена не може да забременее, дори и да се е подложила на лечение с медикаменти или дори след  хирургическа намеса, то тя може да избере да се подложи на по–сложни процедури, обединени под названието ,,асистирана репродукция”  Така наречените АРТ (асистирани репродуктивни технологии) терапии се използват все по- успешно за лечение на безплодие. Те включват съвкупност от различни техники, като вътрематочна инсеминация (IUI), ин витро оплождане (IVF), ИКСИ иплождане (ICSI), трансфер на ембрионите в маточната кухина, замразяване и съхранение на сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони. Всички тези методи се развиват и осъществяват все по- успешно. В тази статия ще разгледаме подробно всеки един от тях.

Преди да се пристъпи към който и да е метод на асистирана репродукция е необходимо лекар специалист да обясни на двойката всички плюсове и минуси на методите, както и кой е най- подходящи за техния конкретен случай. Към методите на асистираната репродукция се прибягва само след множество изследвания за изясняване на проблемите за безплодието и след разрешение и препоръка на лекар специалист.

Invitro sofia cena

 

От какво зависи успеха на асистираната репродукция?

Най- голямо значение за това дали една АРТ процедура ще бъде успешна зависи от причината за безплодието.  Причини за безплодие могат да са възрастта на жената, здравословното състояние на всеки един от партньорите, предишни и/ или настоящи полови заболявания.  Трябва да знаете, че шансовете се определят относително, но успеваемостта е строго индивидуална, затова само един специалист, който е наясно със вашето положение може да ви даде адекватна преценка.

Най- честите причини за стерилитет при жените са:

  • Увреждане на маточните тръби.

При запушване или увреждане на маточните тръби се получава възпрепятстване на движението на сперматозоидите  към яйцеклетката, както и на яйцеклетката към маточната кухина. Измененията, които засягат маточните тръби, се изразяват в пълна или частична непроходимост. Те могат да се наблюдават в интерстициалната, истмичната или ампуларната част на тръбата. Най-често се засягат абдоминалният край и интерстициалната част. Такива патологични промени, които засягат маточните тръби предизвикват т. нар. тубарно безплодие.

 

 

  • Нарушена овулация.

Причините една жена да страда от нередовна или нарушена овулация са най- различни: хормонални, начин на живот, заболявания и др. Един преглед може да уточни дали има проблеми с овулацията и кога се очаква да настъпи тя.

  • Хормонални нарушения.

Те също могат да окажат влияние върху плодовитостта при жените. Има външни симптоми, по които можем да се ориентираме дали става въпрос за хормонален дисбаланс, като прекомерно окосмяване, рязко покачване на теглото, акне, проблеми с менструацията, емоционални нарушения. Само прегледа при ендокринолог може да потвърди  диагнозата.

 

 

  • Възпаление на половите органи.

Болести , като гонорея и сифилис оказват сериозно влияние върху  репродуктивността при жената.  Възпаленията на половите органи могат да доведат до по- сериозни последствия, като запушване или срастване на тръбите.

  • Ендометриоза.

Това е заболяване на матката, при което тъкан от вътрешността на матката се се разпространява извън матката, в други органи в областта на таза. Лечението е, както оперативно, така и медикаментозно.

  • Миома.

Миомата не е опасна, но при нейното наличие може да се появят проблеми със зачеването. Миомата представлява доброкачествено образование в мускулната тъкан на матката. Може да бъде от външната или вътрешна страна на маточната кухина.

  • Поликистозни яйчници.

Поликистоата на яйчниците води до проблеми с образуването на зрели и годни яйцеклетки и има отражение върху цялостното здравословно състояние на жената

Важно е да споменем, че за проблеми със забременяването говорим, когато опитите за зачеване не дават резултат повече от 12 месеца. Тогава вече е добре да се потърси помощ от специалист, за да се разбере причината за неуспехите и да се назначи адекватно лечение.

 

 

Както жените, така и мъжете могат да страдат от стерилитет. Много погрешно схващане е , че стерилитета при мъжа има общо с мъжествеността  и либидото. Най- чести причини за безплодие при мъжете са:

  • Нервно- психични фактори.

Високите нива на стрес , силното напрежение могат до доведат не само до смущения в самото сексуално поведение на мъжа и да намалят либидото му, но и да повлияят на сперматогенезата.

  • Хипогонадизъм.

Това е състояние, което  характеризира с нарушения, засягащи мъжките гонади. Това може да се предизвика, както от вродени, така и от придобити заболявания. За вродени аномалии се считат  хромозомни аномалии (синдром на Klinefelter), анорхидия, аплазия. Придобитите заболявания, които дават отражение върху плодовитостта при мъжете са тежки инфекциозни заболявания, тежки увреждания от екзогенни фактори, химиотерапия, лъчетерапия, алкохолна интоксикация и други.

  • Варикоцеле.

Това е заболяване, което се характеризира с разширени кръвоносни съдове на тестиса. Обикновено се получава от лявата страна. Заболяването се характеризира с нарушение на сперматогенезата, при което се наблюдава намалена или липсваща оплодителна способност.

Причини за появата на варикоцеле  са висока температура, намаление на количеството на кислорода, поради което се развива тъканна хипоксия, рефлукс на кортикоидни хормони в лявата бъбречна вена.  Оплакванията са дискомфорт и дори болка в скротума, който се засилва при физическо натоварване или полов контакт.

 

 

  • Крипторхизъм.

Това е заболяване, при което тестиса се задържа на различни нива в коремната кухина и не се спука в скротума.  По тази причина се получава нарушение на спермогенезата, заради по- високата температура в коремната кухина, в сравнение с тази в скротума. Лечението при крипторхизъм се осъществява посредством приложение на хормонална терапия (гонадотропни хормони), а при неуспех се преминава към хирургична намеса.

  • Тежки инфекциозни заболявания.

Всички пазим момченцата от заушка (паротит). Това е така, защото понякога заболяването протича по- тежко и може да засегне жлезистите органи, като мъжките полови жлези и панкреасът.
Други инфекциозни заболявания, които могат да нарушат сперматогенезата са гонореята, Острият гонококов орхит и пр.

  • Химио и лъчетерапии.

Най- общо казано нарушението на сперматогенезата в следствие на химиотерапии или лъчетерапии зависи от дозата и продължителността на терапията.

  • Алкохол и наркотици.

Това са така наречените токсични причини за безплодие. Те влияят, както на мъжа, така и на жената.

  • Идиопатични причини.

Това е когато не е открита реална причина за безплодие, защото всички направени хормонални, микробиологични, серологични изследвания са нормални и липсват каквито и да е причини, които биха могли да бъдат свързани с безплодието. Обикновено се счита, че причината е на психическа основа.

 

Видове асистирани репродуктивни технологии

 

Нека да разгледаме по- подробно всеки от познатите ни методи за асистирана репродукция:

Вътрематочна инсеминация (IUI)

 

Вътрематочната инсеминация (Intrauterine Insemination-IUI) е лечение на фертилността, при което се включва поставянето на сперматозиди вътре в маточната кухина на жената, за да се улесни оплождането. Целта на IUI е да увеличи броя на сперматозоидите, които достигат до фалопиевите тръби и впоследствие да увеличат шансовете за оплождане.

IUI осигурява на сперматозоидите предимство, като им дава начален старт, но все пак те сами вършат оплождането на яйцеклетката. Това е по-малко инвазивна и по-евтина опция в сравнение с оплождането ин витро.

 

 

Кога се прави вътрематочната инсеминация ?

Най-честите причини за IUI са нисък брой сперматозоиди или намалена подвижност на сперматозоидите.

Въпреки това, IUI може да бъде избрана за лечение на плодовитост и при някое от следните състояния:

  • Необяснимо безплодие
  • Враждебно състояние на шийката на матката, включително проблеми с цервикалната слуз
  • Травма на маточната шийка от предишни процедури, които могат да възпрепятстват способността на спермата да навлезе в матката
  • Дисфункция на еякулацията.

IUI не се препоръчва за следните пациенти:

  • Жени, които имат тежко заболяване на фалопиевите тръби
  • Жени с анамнеза за тазови инфекции
  • Жени с умерена до тежка ендометриоза.

Как се прави?

Преди вътрематочната инсеминация може да се използват лекарства, стимулиращи овулацията, в който случай ще бъде необходимо внимателно проследяване, за да се определи кога яйцеклетките са зрели. Процедурата по вътрематочната инсеминация след това ще се извърши около времето на овулация, обикновено около 24-36 часа след натрупването на LH хормон, което показва, че скоро ще настъпи овулация.

Семенната течност ще бъде обработена в лабораторията, за да се отделят качествените сперматозоиди. С помощта на специален катетър сперматозоидите се поставят  директно в матката. Този процес увеличава броя на сперматозоидите, които постъпват в матката, като по този начин се увеличава възможността за зачеване.

Процедурата на IUI отнема само няколко минути и причинява минимален дискомфорт. Следващата стъпка е да се следи за признаци и симптоми на бременност.

Вътрематочната инсеминация може да се направи и с донорски сперматозоиди. Това е в случаите на:

  • жени без съпруг или постоянен сексуален партньор;
  • жени, чиито мъже са с тежък субфертилитет или азооспермия;
  • жени, чийто съпруг е носител на генетично или друго заболяване, предаваемо в потомството или криещо риск за жената.

Като недостатъци на вътрематочната инсеминация можем да споменем риска от инфекция, но това е много рядко срещано.

 

 

Колко успешна е IUI?

Шансовете за успех на инсеминацията варират в много широки граници – от под 6% до 26% за цикъл. Най-ниски резултати се получават при само един фоликул, а няколко фоликула могат да дадат и 26% успеваемост. Друг основен фактор е броят на сперматозоидите след обработка. Високият брой повишава шансовете за успех, обаче има малка разлика в успеваемостта при средно висок и много висок брой сперматозоиди. Като цяло средната успеваемост за цикъл е между 15-20%. Честотата на многоплодните бременности е между 23 и 30%.

Какво се прави след IUI?

По принцип няма нужда от някакъв специфичен режим за жената след IUI. За повечето жени тя е напълно безболезнена и се равнява на чувството при вземането на цитонамазка. Възможно е да се усетят някакви леки спазми след това, но те ще се дължат по- скоро на овулацията, колкото на самата процедура. И все пак, ако след инсеминацията почувствате дискомфорт или спазми е добре да си почивате. Повечето жени ограничават тренировките си по спорт или вдигането на тежко лутеалната фаза с надеждата това да повиши шансовете за имплантация. Това важи и при началните стадий на бременност.

Какви изследвания се назначават преди вътрематочна инсеминация?

За жената:

  • базални хормони (LH, FSH, Estradiol, Prolactin, TSH);
  • тест за проходимост на маточните тръби чрез хидротубация под ултразвуков контрол, хистеросалпингография (цветна снимка) и/или лапароскопия;
  • установяване на овулация чрез ултразвуков преглед;
  • микробиологично изследване на влагалищен секрет – до 30 дни преди инсеминацията;
  • онкоцитонамазка – в срок на валидност;
  • изследване за Хепатит B и С, СПИН, Сифилис – до 3 месеца преди процедурата;
  • СУЕ – на гладно.

За мъжа:

 

  • спермограма;
  • микробиологично изследване на семенната течност – до 30 дни преди инсеминацията;
  • изследване за Хепатит B и С, СПИН, Сифилис – до 3 месеца преди процедурата.

 

Ин витро оплождане (IVF)

Ин витро оплождането е асистирана репродуктивна технология (АРТ), обикновено наричана IVF. IVF е процесът на оплождане чрез извличане на яйцеклетки, извличане на сперматозиди от семенна течност и след това ръчно оплождане на яйцеклетки и сперматозиди в лабораторна чинийка (петриева паничка) . След това ембрионът (ите) се прехвърля(т) в матката на жената 2-5 дни след оплождането.. Други форми на АРТ включват гама интрафоппиен трансфер (GIFT) и зигота интрафоппиен  трансфер (ZIFT).

 

 

Кога се прави ин витро оплождане?

IVF може да се използва за лечение на безплодие при следните пациенти:

 

  • Увредени, запушени или липсващи фалопиеви тръби
  • Мъжки инфертилитет, включващ намален брой на сперматозоидите или подвижност на сперматозоидите
  • Жени с нарушения на овулацията, преждевременна яйчникова недостатъчност, маточни фибромии
  • Лица с генетично заболяване
  • Стерилитет с неизяснен произход
  • Ендометриоза
  • Тазово-възпалителна болест

Какво включва ин витро оплождането?

Има 4 основни стъпки в процеса на IVF и трансфера на ембриони:

  • Стъпка 1: Прави се посещение при лекаря, където се набелязва план за IVF  лечение и пациентите подписват задължително информирани съгласие. С помощта на специален катетър се определят формата и размера на матката, което ще помогне на лекуващия лекар къде да се ориентира къде да постави ембрионите в деня на eмбpиoтpaнcфepa.  Необходимо е мъжа да предостави семенна течност за анализ още преди да започне цикъла на  В случай, че се използва донорска сперма, на този етап се избира дарителя.

След това се изписват лекарства за извecтни ĸaтo гoнaдoтpoпини (нaпp. Рurеgоn, Gоnаl-F, Меnоgоn), ĸoитo cтимyлиpaт яйчницитe, c цeл oбpaзyвaнe нa пo-гoлям бpoй яйцeĸлeтĸи. Необходими са няколко яйцеклетки, тъй като някои от тях няма да се развият или оплодят след извличането. Използва се трансвагинален ултразвук за изследване на яйчниците и се вземат кръвни проби за проверка на хормоналните нива. Гoнaдoтpoпинитe ce пpилaгaт пoд фopмaтa нa инжeĸции, ĸoитo ce пocтaвят в ĸopeмa, гopнaтa чacт нa pъĸaтa или бeдpoтo, като лeĸapя oпpeдeля нaй-пoдxoдящaтa зa пaциeнтa дoзa и гo инфopмиpa зa възмoжнитe pиcĸoвe, cтpaнични eфeĸти, ĸaĸтo и зa пoлзaтa oт тeзи мeдиĸaмeнти.

 

  • Стъпка 2: Следва аспириране на яйцеклетките. Тази процедура се извършва, като  се използва ултразвуково изображение за насочване на куха игла през тазовата кухина и се прави пoд въздeйcтвиe нa oбeзбoлявaщи мeдиĸaмeнти. Πpoцeдypaтa oбиĸнoвeнo пpoдължaвa oĸoлo 30 минyти, в зaвиcимocт oт бpoя нa фoлиĸyлитe. С иглата се аспирира течността от фоликулите  и се изследва под микроскоп за наличие на яйцеклетки. След това извлечените яйцеклетки се пренасят в инкубатор, където се поддържа подходяща среда за оплождане и по- нататъшно развитие на ембриони.
  • Стъпка 3: Мъжът предоставя семенна течност, която се подготвя лабораторно. Препоръчва се поне 3 дни полово въздържание преди това. Клетките се инсеминират 4- 6 часа след аспирирането . Ha cлeдвaщия дeн яйцeĸлeтĸитe ce oцeнявaт зa oплoждaнe, чийтo xapaĸтepeн бeлeг e нaличиeтo нa 2 пpoнyĸлeyca. Eдиният oт тяx cъдъpжa гeнeтичният мaтepиaл oт яйцeĸлeтĸaтa, a дpyгият – oт cпepмaтoзoидa.
  • Стъпка 4: Когато има оплодени яйцеклетки, т.е. се наблюдава делене, вече се наричат ембриони. Необходимо е те да се култивират поне 48 часа преди да бъдат върнати в матката. Самия ембpиoтpaнcфep може да се извърши от 2рия до 6тия ден. Лекаря, заедно с ембриолога и пациентите обсъждат качеството на ембрионите и това колко от тях да бъдат пренесени в матката на жената. Обикновено се пренасят от един до три ембрион, като това зависи от тяхното качество, от причините за безплодие и от възрастта на жената.  Трансферирането е безболезнено и няма нужда от обезболяващо. Ако процедурата е успешна, имплантирането обикновено се случва около шест до десет дни след изваждането на яйцеклетката.

Две седмици след процедурата се прави тест за бременност.

 

 

Какви са страничните ефекти при ин витро оплождането?

Въпреки че може да се наложи почивка след процедурата, повечето жени си възстановяват нормалните дейности още на следващия ден.

Някои странични ефекти след IVF могат да включват:

  • Леко процапване , може да бъде примесено с кръв
  • Леки спазми
  • Леко подуване на корема
  • Запек
  • Чувствителност на гърдите

 

 

Ако получите някой от следните симптоми, незабавно се обадете на Вашия лекар:

 

  • Тежко вагинално кървене
  • Болка в таза
  • Кръв в урината
  • Треска и температура над 38 ° C

Някои странични ефекти от лекарствата за плодовитост могат да включват:

  • Главоболие
  • Промени в настроението
  • Болка в корема

Какви са рисковете, свързани с оплождането ин витро?

Както при повечето медицински процедури, има потенциални рискове. По-тежките симптоми обикновено включват:

  • Гадене или повръщане
  • Понижена честота на уриниране
  • Недостиг на въздух
  • Отпадналост
  • Тежки болки в корема и подуване на корема
  • Натрупване на тегло от 10 килограма в рамките на три до пет дни

Ако получите някой от тези симптоми по-горе, незабавно се свържете с Вашия лекар.

Успеваемост на ин витро оплождането

Степента на успеваемост на клиниките за IVF зависи от редица фактори, включително репродуктивна история, възраст на майката, причина за безплодие и фактори на начина на живот.

 

Метода ИКСИ (ICSI)

През 1992 г. се появи първото бебе, заченато и родено в резултат на успешното приложение на методът ICSI (Intra-cytoplasmic sperm injection) в Белгия. Първото успешно приложение на метода ICSI (Интра-цитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетката) в България е през 1996 г. Успеваемостта на метода е сходна с тази при класическото ин витро оплождане. Процедурата става все по-популярна и се използва в повече от 50% от предприетите IVF лечения.

Ако се опитвате да забременеете и да потърсите лечение за плодовитост, най-вероятно ще откриете много възможности. In vitro fertilization или IVF е доста добре известен метод в наши дни. Но какво е ICSI? Кога е необходимо? Увеличава ли шансовете да имате бебе? Има ли рискове?

 

 

Интрацитоплазмената инжекция на сперматозоиди (ICSI) е специализирана форма на ин витро оплождане (IVF), която се използва за лечение на тежки случаи на мъжко-факторно безплодие. ICSI включва инжектиране на единично сперматозоиди директно в зряла яйцеклетка. Може да се каже, че ICSI метода е модификация на ин витро оплождането. Разликата с Ин витро оплождането е, че тук се избира един силен сперматозоид, който се инжектира директно в цитоплазмата на яйцеклетката.  Процедурата се прави под микроскоп с микроманипулатор. Има различни видове микроманипулатори.

Как се извършва ICSI?

При ин витрото сперматозоидите сами оплождат яйцеклетките, т.е. се разчита на естественото  и спонтанно оплождане. В някои случаи обаче, са малко на брой, слабоподвижни или твърде слаби или дори всичко това заедно. Тогава, с помощта на силен микроскоп и уред, прикрепен към него (микроманипулатор), се хващат една яйцеклетка и един сперматозоид и се осъществява тяхното сливане.

Де факто,  за двойката, усещането е същото, като при ин витро процедурата, но тук различната работа е за ембриолога.

Този вид оплождане се прилага основно, когато проблема е при мъжа, т.е. са налице следните фактори:

  • ниска концентрация на сперматозоидите (oligozoospermia);
  • лоша морфология на сперматозоидите (teratozoospеrmia);
  • намалена подвижност на сперматозоидите (asthenozoospermia);
  • липса на сперматозоди в еякулата (azoospermia) най- често причинени от направена вазектомия – в този случай сперматозоидите се извличат микрохирургично от епидидима или тестисите – тестикуларна спермалнаекстракция (TESE), микрохиругична биопсия на епидидима (MESA), перкутанна биопсия на епидидима (PESA) или перкутанна тестикуларна тънкоиглена аспирация (TESA);
  • метода ICSI се прилага и в някои случаи на женски фактор на инфертилитет, като например наличието на антиспермални антитела.
  • ICSI се прави и след неуспешни ин витро опити
  • ICSI се прилага при неустановени причини за безплодиепри т.нар. неизяснен фактор, т.е. когато няма видим проблем в изследванията и на двамата

 

При обработка на семенната течност се използва специална среда, където градиентно се разделят  жизнеспособните сперматозоиди от тези с намалено качество и неподходящи за ICSI процедури, както и среда за имобилизиране на сперматозоидите и прихващане на отделен сперматозоид за нуждите на ICSI процедурата.  Възможно е да се използва и замразен преди деня на самата пункция материал.

 

Следват няколко дни за култивиране на ембрионите. Използват се две различни среди – среда за култивиране на ембриони от пронуклеарна фаза до ден 2-ри или 3-ти и втора среда за култивиране на ембриони от ден 3-ти до стадий бластоцист, като тази среда е най-близка до естествената среда на майката и така  ембрионът няма да се стресира при трансфера. На всеки ден от култивацията се оценява степента на развитие и морфологията на ембрионите (оценка на деленето).

Предимства на метода ICSI

Освен, че процента на успеваемост е много голям, като най- голямо предимство на този метод можем да отбележим намаления риск от „лошо” оплождане. Това е така, защото всичко е в ръцете на ембриолога. Изследователите, които изучават резултатите от 7 различни проучвания, проведени от 1989 до 1999 г. установяват, че лекарствата за плодовитост не увеличават риска от развитие на рак на яйчниците на жената, дори, ако тя ги приема повече от година. Това се е считало за основен риск и е било основна причина за притеснения, преди проучванията.

Метода ИМСИ (IMSI)

Това е  метод , при който се извършва  морфологично селектиране на сперматозоиди. Използва се , като допълнение към ИКСИ процедурата, с цел подобряване на успеваемостта.  Морфологията на сперматозоида играе важна диагностична роля при определяне на мъжкия фертилизационен потенциал. Методът IMSI (Intracytoplasmic morphologically selected sperm injection),  в съчетание с прецизния морфологичен анализ на сперматозоидите – MSOME (Motile sperm organelle morphology examination), е до момента единствената техника, която позволява селекция на най-добрите сперматозоиди за интрацитоплазмено инжектиране (ICSI).

Използвайки дигитално увеличение на спермата, нашите учени могат да изследват отделните сперматозоиди при 6000 пъти увеличение, за да идентифицират сперматозоидите, които проявяват аномалии и ги изключват от използването им за оплождане на яйцеклетката. Сперматозоидите, които са идентифицирани като структурно нормални, след това се използват в процедурата за оплождане, като се използва методът ICSI.

 

 

С този микроскоп биолозите могат да видят вътрешната морфология на сперматозоидите и да отхвърлят тези с аномалии. Възможността да се избере сперматозоид без морфологични изменения се смята, че увеличава шансовете за успешно имплантиране на пре-ембриона и намалява вероятността от спонтанен аборт.

Този метод се използва най- вече в случаите на неуспешни ICSI процедури, при много тежки случаи на мъжкия фактор на безплодие, високи нива на ДНК фрагментация на сперматозоидите, малък брой добити ембриони с добро качество на ден 5-ти при предходна процедура.

Трансфер на ембрионите в маточната кухина (бластоцист трансфер)

 

Бластоцист трансфера е още едно невероятно постижение на медицината и науката.  Нека първо да уточним какво е бластоцист.

Оплождането на яйцеклетката от сперматозоида в човешкото тяло се случва когато тя се отдели от яйчника. Това наричаме овулация. Самото оплождане оформя ембрион от една клетка, която наричаме зигота. Зиготата съдържа генетичните материали на сперматозоида и на яйцеклетката. Започва прогресивно делене на зиготата и тя се превръща във вече многоклетъчен ембрион. Достигайки 12- 16 клетки, ембриона се нарича ‘морула’. Cлeд 5-6 дни на делене,  eмбpиoнът вече cъдъpжa мнoжecтвo ĸлeтĸи и оформя циcтичнa ĸyxинa в цeнтъpa cи. Ha тoзи cтaдий, eмбpиoнът ce нapичa „блacтoциcт“ и e пpeминaл пpeз пъpвaтa cтъпĸa oт дифepeнциaциятa – paздeлил ce e нa двa типa тъĸaни, тpoфeĸтoдepмa и вътpeшнa ĸлeтъчнa мaca. Тpoфeĸтoдepмa после образува плацента, вътрешната клетъчна маса ще образува фетуса. Самото оплождане, когато се случва в тялото на жената, става във фалопиевата тръба.  След това ембрионът слиза в маточната кухина , когато е в стадий „морула”. Там той се развива в продължение на два дни в бластоцид. На петия или шестия ден след овулацията бластоцида се имплaнтиpa в eндoмeтpиaлнaтa лигaвицa. Така започва да развива кръвоснабдяване, което се превръща в плацента.

 

 

И така, бластоцист трансфера  е процес, при който получените вече ембриони се култивират в специални среди в продължение на 120 часа, като целта е да се направи оптимална селекция и да се изберат тези от тях с най- добър биологичен потенциал. От друга страна пък дългото култивиране води до спиране развитието на голям процент от генетично увредените ембриони.

Това е и предимството на този метод. Избират се най- жизнените и качествени ембриони, които има най- голям шанс за имплантиране.  Не при всички двойки, обаче е възможно да се направи бластоцист трансфер, защото е необходимо да бъдат аспирирани и оплодени достатъчен брой яйцеклетки.

Самият трансфер се прави амбулаторно, като не е необходимо поставянето под анестезия на пациентката, макар,че някои желаят да им бъде дадено леко успокоително, което се дължи по- скоро на емоционални фактори. С помощта на вагинален спекулум се осигурява видимост на маточната шийка Един или повече ембиона са сложени в капка от средата, в която се отглеждат и се изтеглят в катетъра за трансфер, който представлява дълга тръба със спринцовка в единия край. Гинекологът прокарва върхът на заредения катетър през маточната шийка и депозира течноста съдържаща ембрионите в маточната кухина. Цялата процедура е с времетраене около 20тина минути.  Понякога, лекарите предпочитат да си помагат с  ултразвук, за да са сигурни, че са поставили ембрионите в маточната кухина.

Оценка на ембрионите

Постигането на успешна бременност до голяма степен зависи от броя и качеството на ембрионите, прехвърлени в матката. Следователно, ние трябва да оценим ембрионите на пациента по време на тяхното развитие и да изберем да прехвърлим тези с най-високи морфологични характеристики.

Оценка на ембрионите на 2- 3 ден

В ден 2 след оплождането на яйцеклетките ембрионите трябва да имат 2-4 клетки, като оптималният етап е стадий с 4 клетки. В ден 3 ембрионите трябва да имат 5-8 клетки, като 8-клетъчните ембриони са най-добре развиващите се. Ембрионите са категоризирани в четири степени (I-IV) въз основа на размера и формата на бластомерите и процента на фрагментация. Ембрионите от I степен ( клас А) са най-добрите морфологични, без фрагментация, нормален размер и форма на бластомерите. Ембриони с повече фргментации се оценяват като по-нисък клас и обикновено имат по-нискък шанс да се имплантират. Обаче бебета, които се раждат от такива ембриони са напълно нормални, ако се имплантират успешно. Трябва да помолите лекаря да ви покаже ембрионите под микроскопа. Понякога има само ембриони с ниско качество за трасфера. Въпреки че шансът за забременяване от тези ембриони е по-нисък, може да сте сигурна, че ако има забременяване, децата ще са нормални.

 

 

Други критерии:

  • Обикновено всеки бластоцист на развиващ се ембрион трябва да има едно видимо ядро. Наличието на множество ядра (многонуклеация) показва абнормен брой хромозоми и е свързано с по-малък шанс за имплантиране.
  • Еднородността на бластомерите също е свързана с качеството на ембриона. Обикновено доброкачественият ембрион има бластомери с еднакъв размер и форма. Обаче, нормално е бластомерът да има по-голям размер от остатъка за стадия на нечетните клетки (3, 5,7 клетки).
  • Наличието на гранули и вакуоли в рамките на бластомерите трябва да бъде записано, въпреки че тези характеристики не са определено свързани с лошото качество на ембриона.
  • Зона „пелуцида“ е ацелуларен гликопротеинов слой, който заобикаля ембриона преди имплантирането. По време на разширяването на бластоциста зоната се разкъсва и позволява на ембриона да се „излюпи” и имплантира. Повишената дебелина на зоната на пелуцида е свързана с по-ниските шансове за имплантиране, тъй като ембрионът може да се улови в нея и да не успее да се „излюпи” успешно.

 

Замразяване и съхранение на сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони (Криоконсервация)

Това е метод за съхранение на клетки и тъкани за продължителен период  в течен азот при температура -196 °С.  Има два метода на замразяване:

Бавно замразяване ( slow freezing) – метод, при който клетките и/ или ембрионите се излагат бавно  на постоянно понижаващи се температури. Това става във специфични среди, които извличат водата от гаметите и ембрионите и ги предпазват от негативните въздействия на ниските температури.

Витрификация– това е техника за свръхбързо замразяване. Тя причинява стъклоподобно състояние на клетките, като така не се образуват ледени кристалчета. Предимствата на този метод са, че се елиминират механичните повреди, които се образуват от появилите се кристалчета. Яйцеклетките са най- големите клетки в човешкия организъм е по- трудно да се замразяват и размразяват, без да се повредят.

При замразяването на сперматозоиди е важно да има полово въздържание поне 5 дни преди предоставянето на материала.  Замразяването на сперматозоиди се извършва с помощта на специална среда чрез т.н. „шоково охлаждане“. В замразен вид, сперматозоидите могат се съхраняват десетки години без риск от увреждане. При необходимост, сперматозоидите се размразяват по определен начин, след което се активират със специфични среди и се използват посредством различните видове асистирани репродуктивни технологии.

 

 

Замразяването на ембриони е малко по- сложно, заради големия процент на не оцелели след размразяването им. Това е и причината да бъдат замразявани само ембриони с добро качество и криопрезервация да се прилага само, ако след ембриотрансфера са останали достатъчен брой качествени ембриони По този начин, при евентуален неуспех на процедурата по оплождане ин витро, съществува възможност за извършване на ембриотрансфер на замразените и размразени ембриони в последващ нестимулиран цикъл.

Как да повишим успеваемостта на асистираните репродуктивни технологии?

Както вече се досещате, това до колко успешни ще бъдат АРТ  зависи до голяма степен от качеството на яйцеклетките и сперматозоидите. Имайте предвид, че фоликулите, в които се развиват яйцеклетките се вербуват от  около 90 дни преди това. Така че, за да се осигури добро качество на яйцеклетките е препоръчително да започнете с подготовката 90 дни предварително. Това важи и при двойките, които нямат репродуктивни проблеми , а просто планират зачеване. Това означава, че се препоръчва да се ограничи тютюнопушенето, приемането на алкохол, да се намали стреса и изобщо да се промени начина на живот към по- здравословен .

Най- важното при АРТ терапиите да се избере индивидуален и правилен подход към всеки един случай. А за това се взимат под внимание следните фактори:

Възраст на пациентката

  • Причина и/или вид на стерилитета
  • Предходни оперативни интервенции
  • Яйчников резерв (стойности на хормони FSH, естрадиол, прогестерон, Анти-мюлеров хормон, Инхибин В, брой антрални фоликули)
  • Телесно тегло и индекс на телесна маса
  • Опит от предходни стимулации

Основния проблем, пред който се изправят специалистите по репродуктивни проблеми е намаления яйчников резерв.  За съжаление, този проблем не е само количествен, но има и качествено изменение на яйчника, т.е. освен малкия брой яйцеклетки, които се получават при такива жени, те не са и с добро качество. А изходът от ин витро най-пряко зависи от броя на добитите качествени яйцеклетки.

 

 

За да се оцени яйчниковия резерв се използват няколко маркера, а именно хормонални изследвания, динамични тестове, ултразвукови параметри, вкл. доплерово изследване на кръвоснабдяването в малкия таз. Хормоналните изследвания са: FSH, E2, съотношението FSH/LH, анти-мюлеров хормон и инхибин В, изследвани в началната фоликуларна фаза на менструалния цикъл.

Решение за този сериозен проблем е използването на къс протокол с агонист и по-високи дози FSH (фоликулостимулащи) и LH (лутеинизиращ хормон) препарати.  В случаите, които и това не е успешно, се препоръчва използването на донорски яйцеклетки.

Друг фактор, който може да окаже сериозно влияние върху успеваемостта на ин витро процедурата е индекса на телесна маса. Наднорменото тегло понякога се оказва причина за спонтанен аборт, а освен това има пряка връзка между свръх теглото и поликистозните яйчници.  Що се отнася до някаква АРТ процедура, от изключително значение е да се намали теглото при пациентки с наднормено такова. Промяната в храненето, съчетана с активен двигателен режим оказват благоприятен ефект върху цялостното състояние на организма, което дава своите положителни резултати.

Що се отнася до възрастта на пациентката, няма как да пропуснем да отбележим факта, че след 30-тата година фертилните възможности на жената започват да намаляват. Това нараства след  35-та и 40-та година, а след 45 години шансовете са минимални. Това се дължи на причини, които се крият в яйчниковите резерви, самото оплождане на яйцеклетката крие повишен риск от генетични аномалии и пр.  С напредване на възрастта е важно пациента да получи своевременна и адекватна оценка на възможностите за зачеване. Не бива да се забравят и авангардните методи в областта на АРТ – криобанкиране на собствени яйцеклетки в по-млада възраст с цел концепция впоследствие.

 

 

Точно поставената диагноза за причините на стерилитета е от съществено значение за успеха на АРТ.  Колкото и да са напреднали технологиите и колкото и точни да са диагнозите, при 10%- 15% от двойките причините остават неизяснени. При тях лечението е доста по-трудно и включва многопрофилен екип: акушер-гинеколог, андролог, ембриолог, имунолог, ендокринолог и психолог.

 

Донори и реципиенти

При някой двойки се налага да се използват донорски яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони, за да се достигне  до желаната бременност.

Кой може да стане донор на яйцеклетки?

Не всяка жена може да стане донор на яйцеклетки. Има много стриктни правила, които са възникнали въз основа на морални и правни съображения. От медицинска гледна точка се цели пoвишeнa ycпeвaeмocт нa дoнopcĸитe пpoгpaми и ocигypeнa бeзoпacнocт зa дoнopa и peципиeнтa. Cъглacнo Hapeдбa № 28 нa Mиниcтepcтвoтo нa здpaвeoпaзвaнeтo зa дeйнocтитe пo acиcтиpaнa peпpoдyĸция, дoнopитe нa яйцeĸлeтĸи трябва да бъдат на възраст между 18 и 34 години при неродствено даряване, а при родствено от 18 до 38 години.

 

 

Преди да бъде одобрен окончателно, всеки желаещ да стане донор ще посети клиниката поне два пъти, като по време на тези посещение ще му бъдат направени цялocтeн oбщ мeдицинcĸи пpeглeд, oтдeлeн гинeĸoлoгичeн пpeглeд, ще му бъде cъcтaвена  пoдpoбнa личнa и фaмилнa иcтopия нa зaбoлявaниятa, ще се направят изcлeдвaния нa ĸpъв и ypинa, изcлeдвaнe нa пcиxичecĸoтo cъcтoяниe. Когато има семейна анамнеза за генетични или медицински състояния, клиничен генетик дава оценка на потенциалните рискове за бъдещото потомство.  Специална комисия одобрява кандидатите и самото даряване на яйцеклетки няма да започне преди да се подпише информирано съгласие и преди да се синхронизира цикъла на донора с този на реципиента.

След като мине цялата процедура по събиране на яйцеклетките, настъпва акта на дарение, след който яйцеклетките вече стават собственост на реципиента. След обработката в лаборатория, зрелите яйцеклетки се оплождат, а незрелите  и неоплодени се използват или за проучвания , или се отстраняват ,като биологичен отпадък.

Съгласно законодателството на Република България донорите остават анонимни за реципиентите и обратно.

След зачеване и раждане на дете от донорски яйцеклетки, законна майка на детето е реципиента.

Процесът по даряване на яйцеклетки е обвързан с определен период от време. Отговорност на донора е да се съобрази с ангажиментите в донорската програма и да съчетае ежедневието си заедно с тях. Препоръчително е по време на този процес да не се консумират високо алкохолни напитки или упойващи вещества. Приема на лекарства трябва да бъде съобразен с предписанията на специалиста. Воденето на полов живот по време на този процес трябва да става с бариерна контрацепция.

Какво е „информирано съгласие”?

Това е документ, който задължително се подписва от всеки донор. В него донорът се запознава подробно с цялата процедура, която предстои и чрез подписа си се съгласява с нея. Преди подписването, може да се направи консултация с лекаря, който ще води процедурата  и той да разясни всеки аспект от документа или да отговори на всички въпроси на донора. Подписвайки информираното съгласие, това не Ви ограничава от правото да се откажете от донорската програма във всеки един момент.

 

След като яйцеклетките бъдат успешно извлечени от донора, те стават собственост на реципиента и донора няма никаква отговорност за развитието на процедурата от там нататък. Подписването на документите гарантира, че реципиента е отговорен, както юридически, така и финансово и морално за децата, които биха се родили.

В случай, че донора дарява повече от един път се пуска подробна справка зa eвeнтyaлни пpeдxoдни дapeния нa cъщия дoнop в дpyги лeчeбни зaвeдeния. He ce дoпycĸa пoвeчe oт 5 живи paждaния, вcлeдcтвиe яйцeĸлeтĸи нa eдин дoнop, като в това число и coбcтвeнитe мy дeцa.

Кой може да стане донор на сперматозоиди?

Подобно на донорството на яйцеклетки е и донорството на сперматозоиди. Изискванията за донорите на сперматозоидите са:

  • Възраст между 18 и 38 години
  • Нормални спермални показатели според действащите нормативни критерии.
  • Да няма наследствени или хронични заболявания.
  • Донора да не е  поставен под запрещение.
  • Донора да е физически и психически здрав.

Изследванията, на които се подлагат донорите на сперматозоиди преди да бъде взет материал са изследвания за определяне на спермалните показатели, изследвания за инфекциозни заболявания и генетични изследвания.

 

 

Както при донорството на яйцеклетките и тук се подписва задължително Информирано съгласие, което не ограничава донора да се откаже от програмата по всяко едно време. И тук донорството  е абсолютно анонимно и не поражда никакви ангажименти към роденото после дете.

Даряване на ембриони

Случая с дарението на ембриони е, когато и при двамата партньора има проблеми с репродуктивността. Съществуват банки за ембриони, така, че тези двойки се добавят към списъка на чакащите и се информират, когато ембрионите станат достъпни за дарение. Донорите на ембриони, най- често са двойки, които след проведено ин витро лечение, дават своето разрешение за даряване на останалите годни ембриони.

За да се осъществи дарение, ембрио-донорите трябва да отговарят на много медицински и правни изисквания, необходими за гаметното дарение и също трябва да подпишат формуляр за съгласие, с който се отказват от евентуални бъдещи действия за бащинство и приемане с нестопанска цел естеството на акта.

 

Повече информация на:

Медицински център „Афродита“- Инвитро IVF в София